Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Ето писмото, което сте искали, господин Марат.
— Не ме интересува писмото, исках да говоря с вас — поясни той.
— Ето ме, господин Марат. Ваша покорна слугиня.
Госпожа Гривет направи поклон, после попита:
— Какво желаете?
— Желая да науча нещо за часовника си — каза Марат — и вие сигурно знаете защо.
— Ама съвсем не мога да разбера какво може да е станало с него. Вчера цял ден висеше на пирона над камината.
— Лъжете се. През целия вчерашен ден беше в джобчето на жилетката ми. В шест часа обаче, преди да изляза, го извадих оттам и го сложих под свещника, понеже щях да бъда сред много хора и се страхувах да не би някой да ми го открадне.
— Ако сте го сложили под свещника, значи все още е там.
И портиерката, с престорено добродушие, за което не предполагаше, че я издава твърде много, отиде към камината и вдигна точно този от двата свещника, под който Марат бе скрил часовника си.
— Да, това е свещникът — заяви Марат. — Но къде е часовникът?
— Не, наистина… няма го. Ама да не сте го сложили другаде, господин Марат?
— Вече претърсих навсякъде — промърмори Марат, а в погледа му проблесна гняв.
— Тогава някой е влизал тук — заключи госпожа Гривет. — Приемате толкова непознати хора.
— Това е само извинение! — кресна Марат, който се разгневяваше все повече и повече. — Знаете много добре, че от вчера тук не е влизал никой! Не, просто моят часовник е поел по пътя на сребърната топчица от бастуна ми, малката сребърна лъжичка и ножчето с шест остриета! Крадат ме, обират ме, госпожо Гривет! Търпях дълго време, но край!
— Да не би да обвинявате мен, господин Марат?
— Длъжна сте да пазите вещите ми.
— Давате ми едно екю на месец, а искате да ви обслужвам, както биха ви обслужвали десетина прислужници.
— Все ми е едно как ми прислужват, добре или зле, важното е да не ме крадат.
— Аз съм честна жена, господине!
— О, аз ще предам тази честна жена на полицията, ако до един час часовникът ми не се намери.
— Ще предадете честна и почтена жена като мен?
— Пфу! Честна жена… честна жена…
— Аха! Значи ме подозирате?! Да, усъмних се в това още като излязохте…
— Но аз ви подозирам още откакто изчезна сребърната топчица от бастуна ми.
— Е, хубаво! Аз също имам какво да ви кажа, господин Марат.
— А? И какво е то?
— Че докато отсъствахте, аз споделих… със съседите това, че ме подозирате.
— А съседите? Любопитен съм да узная какво ви казаха?
— Казаха ми, че ако ме подозирате и за нещастие го кажете някому, трябва да стигнете докрай.
— В какъв смисъл?
— Да докажете, че часовникът ви е бил откраднат.
— Ами, откраднат е! След като беше тук, а сега вече го няма!
— Да, но трябва да докажете, че именно аз съм го взела, чувате ли! В съда са необходими доказателства.
Спокоен както винаги, Балзамо наблюдаваше разиграващата се пред очите му сцена. Той разбра, че въпреки увереността си Марат заговори по-тихо:
— Така че — продължи портиерката, — ако не докажете моята чест, ако не ми възвърнете доброто име, аз ще отида в полицията, както ме посъветва собственикът на сградата преди малко.
Марат прехапа устни. Той усети, че го заплашва истинска опасност.
Сега Балзамо реши, че е крайно време да се намеси. Той пристъпи към застаналата насред стаята страховита жена и като й хвърли зловещ поглед, приближи двата си пръста до гърдите й.
Госпожа Гривет моментално млъкна. После се залюля и загуби равновесие. Започна да отстъпва назад с неимоверно разширени очи, сломена от непознатата магнетична сила, и се строполи върху леглото, без да продума нито думичка.
Балзамо се обърна към Марат.
— Господине, сега цялата ви недоверчивост ще секне, а всичките ви колебания ще се изпарят. Вземете веднага писмото, което жената изтърва, докато падаше на леглото.
Марат се подчини.
— А сега какво? — попита той.
— Почакайте.
После графът взе писмото.
— Знаете ли от кого е това писмо? — попита той спящата.
— Не, господине — отвърна тя.
Балзамо приближи запечатаното писмо до жената.
— Добре, но вие можете да четете, нали?
— Естествено.
— Е, добре… Прочетете го, а тя ще повтаря запечатващите се в съзнанието ви думи.
Марат разпечата писмото и започна до го чете, а госпожа Гривет се надигна от мястото си и като трепереше под властния поглед на Балзамо, повтаряше онова, което Марат четеше: