Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Русо препрочете една страница от „Савойският викарий“.
— Да, това е: „Да се обединим, за да вземем в свои ръце щастието си…“ Аз съм го написал! „Да дадем на нашите добродетели сила, каквато другите дават на своите пороци…“ Това също съм го написал.
И Русо се надигна по-отчаян от всякога.
„Ето че по моя вина — продължи мислите си той — братя се изправят срещу братя. Някой хубав ден полицията ще нахлуе в техните скривалища под земята и ще залови всички тези хора, които са се заклели в случай на предателство да се самоунищожат. А сред тях все ще се намери някой по-дързък от останалите, който да извади от джоба си моята книга и да каже: «От какво се оплаквате? Та ние сме последователи на Русо и в момента се занимаваме с философия…» О! Колко ще се смее на това Волтер!“ Мисълта, че Волтер ще му се подиграва, вбеси женевския философ. „Значи аз съм заговорник? — прошепна той. — Не, аз наистина съм наивник, дете! Ама че заговорник съм!“
Терез влезе, без той да я забележи. Носеше му обяда. Като разбра, че съпругът й чете „Мечтанията на един самотник“, при това внимателно, Терез сложи шумно млякото върху самата книга и каза:
— Аха! Моят горделивец се любува на образа си в огледалото! Господинът чете собствените си книги! Ама че обичаме себе си, господин Русо!
Русо изпи млякото си, без да натопи в него хляба, като движеше уста, сякаш дъвчеше.
— Вие мечтаете за идеалните жени — възмути се Терез. — А ще напишете книги, които младите момичета не ще се осмелят да прочетат! Или пък някоя бунтовна ерес, която палачите ще изгорят на клада?
Мъченикът потрепери. Терез беше сложила пръст в раната.
— Не — каза той, — вече няма да пиша книги, които ще учат хората да мислят лоши неща… Напротив, смятам да създам творба, която ще се чете с радост от всички честни хора.
— Ще видим — каза стопанката. — О! Я чуйте! Звъни се.
Терез излезе и миг по-късно се завърна с един красив млад мъж, когото помоли да почака в предната стая. После влезе при Русо, който вече нахвърляше някакви бележки с молив в ръка.
— Приберете тези оскърбителни неща — заяви тя. — Имате посетител.
— Кой е той?
— Господин Дьо Коани.
— Господин Дьо Коани ли? — възкликна Русо. — Той е благородник от свитата на господин дофина!
— Сигурно е така — приятно и очарователно момче.
— Идвам, Терез.
Русо хвърли един поглед в огледалото, изтупа дрехата си, поизчисти пантофите си — стари, износени обувки — и влезе в трапезарията, където го очакваше благородникът. Младият мъж дори не беше седнал. Той наблюдаваше с известно любопитство налепените върху хартия и заградени в рамки от черно дърво растения. При отварянето на остъклената врата той се обърна и се поклони учтиво.
— С господин Русо ли имам честта да разговарям?
— Да, господине — отвърна философът намръщен, но с известно възхищение от забележителната красота и изящната елегантност на посетителя.
Господин Дьо Коани наистина беше един от най-красивите и най-любезните мъже във Франция.
— С какво мога да ви бъда полезен, господине? — попита Русо.
— Сигурно са ви съобщили името ми. Аз съм граф Дьо Коани. Ще прибавя само, че идвам при вас от името на госпожа дофината.
Русо се поклони и се изчерви, а Терез с ръце в джобовете наблюдаваше с възхитени очи от един тъмен ъгъл на стаята красивия пратеник на великата френска принцеса.
— Нейно величество има нужда от мен? — попита Русо. — Впрочем седнете, господине, ако обичате.
При тези думи самият Русо седна, а господин Дьо Коани взе един плетен сламен стол и последва примера му.
— Ето как стоят нещата, господине. Онзи ден в Трианон Негово величество прояви известен интерес към вашата музика, която наистина е прелестна. Той пееше най-хубавите ви арии. Госпожа дофината пък иска да му се хареса във всяко отношение и затова реши, че за краля би било удоволствие да представят в театъра на Трианон някоя от вашите комични опери…
Русо направи дълбок поклон.
— Затова съм дошъл, господине, да ви помоля от името на госпожа дофината…
— О, господине — прекъсна го Русо, — моето разрешение не ви е нужно. Моите опери и арийки принадлежат на театъра, който вече ги е представял. Трябва да се обърнете към артистите, а и там Нейно величество няма да срещне никакви трудности…
— Всъщност не ме изпратиха точно за това, господине — обясни господин Дьо Коани. — Нейно величество иска да достави на краля едно по-пълно удоволствие и едно по-рядко срещано развлечение.