Повелител на сенките [bg]

Джулиън докосна ръката й със своята. Беше съвсем лек допир на пръсти, тъй като и двамата си даваха сметка, че всеки момент някой може да се появи по коридора.

Да стигнат до Аликанте, не беше никак лесно — Магнус бе успял да отвори Портал, макар че това сякаш му бе коствало и последната капчица енергия, по начин, който ужаси Ема. Докато познатата вихрушка от светлини се появи, той се беше свлякъл на колене и трябваше да се подпре на Марк и Джулиън, за да се изправи.

Той обаче беше омаловажил притесненията им и им беше казал, че трябва да минат през Портала възможно най-бързо. Идрис бе защитен с магически бариери и отварянето на Портали там бе сложно, тъй като някой трябваше да стои от другата страна, за да те посрещне. Ситуацията се утежняваше двойно повече сега, когато Кийрън бе с тях, и макар Джия да бе вдигнала временно антиелфическата защита около Гард, времето за безопасно пътуване бе кратко.

А после Порталът бе ужасил Анабел.

Никога дотогава не бе виждала Портал и въпреки всичко, което беше преживяла, въпреки ужасните магии, които бе видяла Малкълм да отприщва, гледката на завихрения хаос я беше накарала да изпищи.

В крайна сметка, след като останалите ловци на сенки преминаха през Портала, тя беше влязла заедно с Магнус, стискайки Черната книга в ръцете си и заровила лице в рамото му.

Само за да бъде посрещната от другата страна от тълпа членове на Съвета и самия консул. Джия беше пребледняла при вида й и бе казала слисано:

— Наистина ли е тя?

Магнус бе задържал погледа й за миг и бе заявил твърдо:

— Да. Тя е.

Последвал бе порой от въпроси. Не че Ема можеше да вини събралите се членове на Съвета. Джулиън също бе посрещнат с доста въпроси, когато се появи от библиотеката и заяви на очакващите го Магнус и Ема, че Анабел ще дойде с тях в Идрис.

Докато той им излагаше плана си, Ема бе зърнала изражението върху лицето на Магнус. Магьосникът гледаше Джулиън със смесица от удивление, респект и нещо, което като че ли мъничко приличаше на ужас.

Ала вероятно бе просто изненада. В крайна сметка, Магнус като че ли бе посрещнал чутото достатъчно спокойно и начаса се бе заловил да изпрати огнено съобщение на Джия, за да я предупреди какво да очаква.

Докато от пръстите на Магнус хвърчаха сини искри, Ема бе издърпала Джулиън настрани.

— Ами книгата? — прошепнала бе тя. — Ами кралицата?

Очите на Джулиън блестяха.

— Ако това успее, Анабел ще ни даде Черната книга — отвърнал бе той, също шепнешком, гледайки към вратата на библиотеката така, сякаш Анабел зад нея бе отговорът на всичките им молитви. — Ако ли не… имам план и за това.

Ема така и не бе успяла да го попита какъв бе този план, защото Анабел бе излязла от библиотеката, с боязлив и смутен вид. Изражението й бе станало още по-уплашено, когато глъчката наоколо се беше усилила; Кийрън бе успял да отклони част от вниманието от нея, пристъпвайки напред и обявявайки, че е пратеник на кралицата на феите, дошъл, за да говори със Съвета на нефилимите от името на Светлия двор. Бяха го очаквали, но въпреки това при появата му отново бяха изригнали разгорещени приказки.