Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Повелител на сенките [bg]
Повелител на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Повелител на сенките [bg]

Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:

Животът на ловците на сенки е воден от дълга. Ограничаван от честта. Думата на ловците на сенки е ненарушимо обещание и няма пo-свят обет от онзи, който свързва парабатаите — воини партньори, заклели се да се бият един до друг, да умрат един до друг, но не и да се влюбят един в друг. Ема Карстерс научава, че любовта, която споделя с Джулиън Блекторн, е не просто забранена — тя може да унищожи и двама им. Знае, че трябва да стои далече от него. Но как да го направи, когато врагове заплашват семейство Блекторн от всички страни? Единствената им надежда е Черната книга, която съдържа ужасяващо могъщи магии. Всички я искат, но единствено семейство Блекторн могат да я намерят. Подтиквани от тъмна сделка с кралицата на феите, Ема, нейната най-добра приятелка Кристина, както и Марк и Джулиън Блекторн отиват в Дворовете на феите, където искрящи веселия крият кървава опасност. Междувременно, нарастващото напрежение между ловци на сенки и долноземци е довело до появата на Кохортата — група нефилими екстремисти, борещи се за регистрирането на долноземците и „неподходящите нефилими. И са готови да сторят всичко по силите си, за да извадят тайните на Джулиън наяве и да сложат ръка на Института в Лос Анджелис. Когато долноземците се обръщат срещу Клейма, се надига нова заплаха в лицето на Повелителя на сенките — краля на тъмните феи, който изпраща най-страховитите си воини, за да избият онези, в чиито вени тече кръвта на семейство Блекторн, и да се доберат до Черната книга. Докато опасността става все по-голяма, Джулиън измисля рискован план, който разчита на помощта на непредсказуем враг. Ала успехът може би идва с цена, която той и Ема не могат да си представят. Цена, носеща кървава разплата, която ще засегне всички и всичко, което обичат.
1 ... 254 255 256 257 258 259 260 261 262 ... 274
Перейти на страницу:

— Знаем, че нарушихме Закона — довърши Джулиън, — ала не беше нарочно, нито зависеше от нас. Единственото, което искаме, е помощта ви.

Робърт Лайтууд се изправи. Ема виждаше стъклените кули през прозореца, греещи като пламнали знамена. Трудно й бе да повярва, че едва тази сутрин се бяха били с Ездачите в двора на Лондонския институт.

— Никой никога не ме е молил да бъде изпратен в изгнание — каза той най-сетне.

— Ала самият вие някога сте били заточен — рече Джулиън.

— Да — отвърна Робърт. — С жена ми, Мерис и Алек, когато беше съвсем малък. И с основателна причина. Самотно нещо е изгнанието. А за някой така млад като Ема… — Той ги погледна. — Някой друг знае ли за вас?

— Не. — Гласът на Джулиън бе спокоен и твърд. Ема знаеше, че се опитва да защити онези, които се бяха досетили, или на които те бяха казали… но въпреки това то я поуплаши, начинът, по който бе в състояние да звучи така абсолютно искрен, когато лъжеше.

— Сигурни ли сте? Това не е просто увлечение или пък… парабатайските чувства могат да бъдат наистина силни. — Сключил ръце зад гърба си, Робърт звучеше неловко. — Лесно е да бъдат изтълкувани погрешно.

— Напълно сме сигурни — заяви Джулиън.

— Обикновената мярка би била раздяла, не изгнание. — Робърт местеше поглед между тях, сякаш все още не вярваше на онова, пред което беше изправен. — Но вие не искате това. Разбрах го. Нямаше да се обърнете към мен, ако мислехте, че мога да ви предложа само обичайните мерки — раздяла, отнемане на Знаците.

— Не можем да рискуваме да нарушим Закона и наказанието, което това предвижда. — Гласът на Джулиън беше спокоен, но Ема виждаше ръцете му, стискащи облегалките на стола толкова силно, че кокалчетата им бяха побелели. — Семейството ми се нуждае от мен. Братята и сестрите ми все още са млади и нямат родители. Аз ги отгледах и не мога да ги изоставя. Това е изключено. Но с Ема знаем, че не можем да си имаме доверие да стоим далеч един от друг.

— Значи, искате да бъдете разделени от Клейва — рече Робърт. — Искате изгнание, но не искате да изчакате да бъдете заловени. Дошли сте при мен, така че сами да изберете кой от вас да си отиде и за колко дълго, и какво наказание да ви бъде отредено от Клейва, който аз оглавявам.

— Да — потвърди Джулиън.

— И макар да не го казвате, мисля, че искате част от онова, което изгнанието може да направи за вас — продължи Робърт. — То ще притъпи връзката ви. Навярно си мислите, че така ще ви е по-лесно да престанете да се обичате.

Нито Ема, нито Джулиън отговориха. Робърт бе стигнал неудобно близо до истината. Лицето на Джулиън беше безизразно; Ема се опита да заповяда на чертите си да сторят същото. Робърт докосна връхчетата на пръстите си.

— Просто искаме да сме в състояние да бъдем обикновени парабатаи — каза Джулиън най-сетне, ала Ема чу неизречените думи зад онези, които беше изрекъл: Никога няма да се откажем един от друг, никога.

— Искате страшно много. — Ема се опита да долови гняв, укор или недоверие в гласа на инквизитора, но тонът му беше неутрален. И това я плашеше.

— Вие сте имали парабатай — каза тя отчаяно. — Нали?

— Майкъл Уейланд. — Тонът на Робърт беше вледеняващ. — Той умря.

— Толкова съжалявам. — Ема вече го знаеше, но съчувствието й беше истинско. Трудно й бе да си представи нещо по-ужасно от това, Джулиън да умре.

— Обзалагам се, че той би искал да ни помогнете — обади се Джулиън. Ема нямаше представа дали го казва, защото знае нещо за Майкъл Уейланд, или беше просто интуиция, умението му да разчита онова, което се криеше в очите на другите, истината в начина, по който те се мръщеха или се усмихваха.

— Да, Майкъл би искал… да — промълви Робърт. — Би искал. В името на Ангела. Изгнанието ще бъде тежък товар за Ема. Мога да се опитам да огранича условията на наказанието, но въпреки това ще изгубиш част от нефилимските си сили. Ще се нуждаеш от разрешение, за да посещаваш Аликанте. Ще има Знаци, които няма да можеш да използваш. Серафимските оръжия няма да се запалват в ръцете ти.

— Имам Кортана — заяви Ема. — Това е всичко, от което се нуждая.

Робърт се усмихна печално.

— Ако има война, няма да можеш да се биеш в нея. Това бе причината изгнанието ми да бъде отменено — защото Валънтайн се завърна и започна Войната на смъртните.

Изражението на Джулиън бе толкова напрегнато, че скулите му сякаш изпъкваха като остриета на ножове.

— Няма да приемем изгнанието, освен ако на Ема не й бъде разрешено да запази достатъчно от нефилимските си сили, за да бъде в безопасност. Ако тя пострада заради изгнанието…

1 ... 254 255 256 257 258 259 260 261 262 ... 274
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)