Английският шпионин [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #15
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542615866
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
Келър пуши мълчаливо известно време.
— Как го прие донът?
— Засипа ме с корсикански пословици за неблагодарността на децата. След това се съгласи да ме пусне.
Светлините на острова все повече избледняваха, сега вятърът носеше мириса на море. Келър бръкна в джоба на палтото си, извади корсикански талисман и го подаде на Алон.
— Подарък от синядората.
— Ние не вярваме в такива неща.
— Ако бях на твое място, щях да го взема. Старицата намекна, че може да стане опасно.
— Колко опасно?
Кристофър не отговори. Габриел взе талисмана и го окачи на врата си. Една след друга светлините на острова угаснаха. И след това той изчезна от поглед.
12.
Дъблин
Технически погледнато, операцията, която Габриел и Кристофър Келър стартираха на следващия ден, бе съвместно начинание на Службата и МИ6. Ролята на британците обаче бе толкова тайна, че само Греъм Сиймор знаеше за нея. Ето защо Службата се бе погрижила за подробностите по пътуването и пак тя бе наела шкодата седан, която ги очакваше на паркинга за дългосрочен престой на летището в Дъблин. Габриел огледа внимателно шасито, преди да седне зад волана. Келър се настани на пасажерската седалка и намръщен, затвори вратата.
— Не можаха ли да вземат нещо по-добро от шкода?
— Това е един от най-популярните автомобили в Ирландия, което означава, че няма да се откроява.
— Ами оръжието?
— Отвори жабката.
Келър я отвори. Вътре имаше деветмилиметрова „Берета“, напълно заредена, заедно с резервен пълнител и заглушител.
— Само един?
— Ние не отиваме на война, Кристофър.
— Така си мислиш ти.
Келър затвори жабката, Алон пъхна ключа в стартера. Двигателят се задави, закашля, а след това най-накрая запали.
— Все още ли мислиш, че е трябвало да вземат под наем шкода? — попита Кристофър.
Габриел включи на скорост.
— Откъде ще започнем?
— От Балифърмет.
— Бали къде?
Кристофър посочи знака за излизане и каза:
— Бали нататък.
Някога Република Ирландия била страна, в която нямало почти никакво насилие. До края на 60-те години на XX век ирландската национална полиция — Гарда Шихана, наброявала само седем хиляди служители и в Дъблин имало само седем полицейски патрулки. Повечето престъпления били от дребен характер: кражби с взлом, джебчийство, от време на време някой въоръжен грабеж. А когато имало наличие на насилие, то обикновено било предизвикано от страст, алкохол или комбинация от двете.
Положението се променило с избухването на Конфликта отвъд границата — в Северна Ирландия. Нуждаещи се отчаяно от пари и оръжие, за да се сражават с британската армия, бойците от Временната ирландска републиканска армия започнали да ограбват банки на юг. Дребните крадци от бедняшките квартали и жилищните комплекси на Дъблин усвоили тактиката на бунтарите и започнали да извършват дръзки въоръжени обири. Гардата, страдаща от недостиг на персонал и средства, бързо била смазана от двойната заплаха от ИРА и местните престъпни босове. През 1970 г. в Ирландия вече не царяло спокойствие. Тя била гангстерска страна, където престъпници и революционери действали безнаказано.
През 1979 г. две неочаквани събития, случили се далеч от бреговете на Ирландия, ускорили изпадането на страната в беззаконие и социален хаос. Първото била Иранската революция. Второто — съветската инвазия в Афганистан. В резултат на двете събития улиците на западноевропейските градове били залети с евтин хероин. През 1980 г. дрогата се стекла в бедните квартали на Южен Дъблин. Година по-късно тя опустошила гетата на северната му част. Съсипан бил животът на много хора, семейства били разбити, а нивото на престъпността се повишило неимоверно, докато отчаяните наркомани се мъчели да задоволяват своите потребности. Цели общини се превърнали в ужасяващи, пустеещи райони, където наркоманите се инжектирали открито по улиците, а дилърите били царе.
Икономическото чудо на 90-те години превърнало Ирландия от една от най-бедните страни в Европа в една от най-богатите, но с просперитета нараснал и апетитът за наркотици, особено за кокаин и екстази. Старите престъпни босове отстъпили пред нов вид босове, които водели кървави войни за територии и дял от пазара. Докато предишните ирландски мафиоти използвали рязани пушки, за да наложат волята си, новите гангстери били въоръжени с автомати АК-47 и други тежки оръжия. Надупчени с куршуми тела започнали да се появяват по улиците на жилищните комплекси. Според оценките на Гардата през 2012 г., двайсет и пет жестоки наркобанди упражнявали смъртоносния си занаят на територията на Ирландия. Няколко от тях били създали изгодни връзки с чуждестранни организирани престъпни групировки, в това число и остатъците от Истинската ИРА.