Английският шпионин [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #15
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542615866
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
— Мислех, че те са противници на наркотиците — вметна Габриел.
— Това може да е вярно там горе — каза Келър, като посочи на север, — но тук, в Република Ирландия, нещата са други. На практика Истинската ИРА е просто още една наркобанда. Понякога те се занимават пряко с наркотици. Понякога с организирано изнудване. Главно изтръгват пари от дилърите.
— Какво прави Лиъм Уолш?
— От всичко по малко.
Дъжд замъгли светлината на фаровете на автомобилите в пиковия вечерен трафик. Той беше по-слаб, отколкото Габриел бе очаквал. Алон предположи, че е заради икономиката. Тази на Ирландия се бе сринала повече и по-бързо от икономиките на повечето други държави. Дори наркодилърите бяха засегнати.
— Републиканството тече във вените на Уолш — каза Келър. — Баща му беше член на ИРА, такива бяха чичовците и братята му. Той премина към Истинската ИРА след големия разкол и когато войната ефективно приключи, се върна в Дъблин, за да трупа състояние в бизнеса с наркотици.
— Каква е връзката му с Куин?
— Ома. — Кристофър посочи надясно: — Тук трябва да завиеш.
Габриел зави с колата по Кенелсфорт Роуд. От двете страни на улицата се издигаха долепени една до друга малки двуетажни къщи. Не беше съвсем ирландското чудо, но не беше и бедняшки квартал.
— Това ли е Балифърмет?
— Това е Палмърстаун.
— Накъде да карам?
С махване на ръката Келър показа на Алон да продължи направо. Те заобиколиха индустриален парк с ниски сиви складове и внезапно се озоваха на Балифърмет Роуд. След минута се натъкнаха на редица мизерни на вид магазинчета: евтин универсален магазин, евтин магазин за бельо, евтина оптика, магазинче за пържени картофки. От другата страна на улицата имаше супермаркет от веригата „Теско“, а в съседство с него — букмейкърски пункт. Във входа му се бяха подслонили четирима мъже с черни кожени якета. Лиъм Уолш бе най-дребният в групичката. Той пушеше цигара, всъщност всички пушеха. Габриел зави, влезе в паркинга на супермаркета „Теско“ и вмъкна колата на едно празно място. Оттам имаше хубава видимост към букмейкърския пункт.
— Може би трябва да оставиш двигателя да работи — каза Келър.
— Защо?
— Може да не запали отново.
Алон изключи двигателя и загаси фаровете. Дъждът барабанеше силно по предното стъкло. След няколко секунди Лиъм Уолш изчезна в размазан калейдоскоп от светлини. После Габриел включи чистачките и Уолш отново се появи. Един черен мерцедес седан бе спрял пред букмейкърския пункт. Беше единственият мерцедес на улицата, може би единственият и в квартала. Уолш разговаряше с шофьора през отворения прозорец.
— Той изглежда като истински стълб на обществото — каза тихо Алон.
— Точно така обича да се представя.
— Тогава защо стои пред букмейкърски пункт?
— Иска другите банди да знаят, че пази своята територия. Миналата година негов конкурент се опита да го убие точно на това място. Ако се вгледаш внимателно, може да видиш дупките от куршуми в стената.
Мерцедесът се отдалечи. Лиъм Уолш се върна под навеса на входа.
— Кои са тези симпатични типове с него?
— Двамата отляво са бодигардовете му. Другият е неговата дясна ръка.
— От Истинската ИРА ли са?
— До мозъка на костите.
— Въоръжени ли са?
— Със сигурност.
— И така, какво ще правим?
— Ще чакаме да предприеме нещо.
— Тук ли?
Келър поклати отрицателно глава.
— Ако ни видят да седим в паркирана кола, ще помислят, че сме от Гардата или членове на конкурентна банда. А ако си помислят това, ще бъдем мъртви.
— Тогава може би не трябва да седим тук.
Кристофър кимна към магазинчето за пържени картофки от другата страна на пътя и излезе от колата. Габриел го последва. Двамата застанаха един до друг в края на тротоара, с пъхнати в джобовете ръце и наведени глави срещу напора на дъжда, чакайки пролука в движението.
— Те ни гледат — каза Келър.
— И ти ли забеляза?
— Трудно е да не го забележиш.
— Уолш познава ли лицето ти?
— Вече да.
Отвори се пролука в трафика, те пресякоха улицата и се отправиха към входа на магазинчето за пържени картофки.
— Най-добре е ти да не говориш — каза Кристофър. — Този не е от кварталите, които се посещават от много туристи от екзотични страни.