Английският шпионин [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #15
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542615866
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
Първокласен скиор и алпинист, от известно време той дискретно търсеше да купи някоя хижа във Френските Алпи. В момента ползваше еднофамилно жилище — скромна по размери вила, разположена в една долина отвъд долината на клана Орсати. Беше боядисана в охра и имаше червен керемиден покрив, голям син плувен басейн, както и просторна тераса, която сутрин бе огряна от слънцето, а следобед бе засенчена от растящия пред нея бор. Нейните големи стаи бяха комфортно обзаведени със семпли мебели в бяло, бежово и бледожълто. Имаше много етажерки, пълни със сериозни книги — Келър беше следвал за кратко военна история в Кеймбридж и бе ненаситен читател на изданията за политика и съвременни проблеми, — а на стените висеше скромна колекция от модерни и импресионистични картини. Най-ценната творба беше малък пейзаж от Моне, който Кристофър бе придобил чрез посредник от аукционна къща „Кристис“ в Париж. Сега пред него стоеше Габриел, хванал с една ръка брадичката си и леко наклонил глава. Той облиза върха на показалеца си, потърка с него повърхността на картината и бавно поклати глава.
— Какво има? — попита Англичанина.
— Повърхността ѝ е покрита с мръсотия. Наистина трябва да ме оставиш да я почистя. Ще отнеме само…
— Харесва ми такава, каквато е.
Алон изтри показалеца си в крачола на дънките си и се обърна с лице към Келър. Англичанина беше с десет години по-млад от него, с десет сантиметра по-висок и с четиринайсет килограма по-тежък, което се дължеше най-вече на мускулестите му рамене и ръце — прекрасно изваяна смъртоносна сила и маса. Късо подстриганата му коса бе изрусяла до бяло от морето, кожата му беше силно потъмняла от слънцето. Той имаше светлосини очи, квадратни скули и месеста брадичка с трапчинка по средата. Устните му изглеждаха постоянно извити в насмешлива усмивка. Кристофър беше човек без националност, без страх и без морал, освен когато ставаше дума за неща, свързани с приятелството и любовта. Той бе живял по собствените си правила и по някакъв начин бе спечелил.
— Мислех, че би трябвало да си в Рим — каза той.
— Бях там — отвърна Габриел, — но Греъм Сиймор се отби в града. Имаше нещо, което искаше да ми покаже.
— Какво беше то?
— Снимка на мъж, който върви през летище Хийтроу.
Леката усмивка на Келър се стопи и сините му очи се присвиха.
— Колко знае той?
— Всичко, Кристофър.
— В опасност ли съм?
— Зависи.
— От какво?
— От това дали ще се съгласиш да свършиш една работа за него.
— Какво иска?
Алон се усмихна.
— Това, което правиш най-добре.
Навън слънцето все още властваше над терасата на Келър. Те седнаха в два удобни градински стола от двете страни на малка маса от ковано желязо. На нея лежеше дебелата папка на Греъм Сиймор с информация за професионалните подвизи на Еймън Куин. Келър все още не беше я отворил, нито дори я бе погледнал. Той слушаше съсредоточено разказа на Алон за ролята на Куин в убийството на принцесата.
Когато Габриел завърши, Кристофър взе снимката от неотдавнашното му преминаване през летище Хийтроу.
— Ти ми обеща — каза той. — Закле се, че никога няма да кажеш на Греъм, че сме работили заедно.
— Не ми се наложи да му казвам. Той вече знаеше.
— Откъде?
Алон му обясни.
— Подло копеле! — изруга тихо Келър.
— Той е англичанин — каза Габриел. — Идва му отвътре. Кристофър се вгледа внимателно в Алон.
— Странно — каза той, — не ми изглеждаш много разтревожен от тази ситуация.
— Тя ти предоставя интересна възможност, Кристофър. Отвъд пределите на долината заби камбана за обедната молитва. Келър остави снимката върху папката и запали цигара.