Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Английският шпионин [bg]
Английският шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Английският шпионин [bg]

Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:

Бившата съпруга на британския престолонаследник е любимка на нацията не само заради харизмата и стила си, но и заради благотворителната си дейност. Шумният ѝ развод ѝ донася омразата на кралското семейство, но и я превръща в най-известната жена в света. Когато луксозната яхта, на която принцесата почива край Карибските острови, е взривена, милиони хора скърбят за трагичната ѝ смърт. В медиите се разискват десетки възможни причини за взрива и се градят теории защо липсва една от спасителните лодки. Но само директорът на МИ6 знае кой е избягал с лодката преди взрива. Еймън Куин е добре познат на британските тайни служби от времената на атентатите на ИРА. Майстор на взривовете, Куин сега поема поръчки на терористични организации. За отстраняването му ще се погрижи най-добрият шпионин — легендарният Габриел Алон. Този път обаче той няма да действа сам: към операцията се включва и старият му познат Кристофър Келър, който отлично познава мишената. Бивш шпионин на МИ5 и настоящ наемен убиец, Келър някога бе нает да ликвидира Алон. Сега обаче ще бъде негов партньор.
1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 148
Перейти на страницу:

— Аз говоря перфектно английски.

— Това е проблемът.

Келър отвори вратата и влезе пръв. Помещението беше тясно, с напукан балатум на пода и олющени стени. Въздухът беше натежал от миризмата на мазнина, нишесте и слабия мирис на мокра вълна. Имаше едно доста младо момиче зад щанда и празна маса до прозореца. Габриел седна с гръб към улицата, докато Кристофър отиде до щанда и поръча с акцента на човек от Южен Дъблин.

— Много впечатляващо — прошепна Алон, когато Келър се присъедини към него. — За момент си помислих, че ще запееш „Когато ирландските очи се усмихват“.

— Що се отнася до красивата млада мома, аз съм толкова ирландец, колкото и тя.

— Да — каза скептично Габриел. — А аз съм Оскар Уайлд.

— Мислиш, че не мога да мина за ирландец, така ли?

— Може би за такъв, който е бил на много дълга почивка на слънце.

— Такава е моята история за прикритие.

— Къде си бил?

— В Майорка — отговори Кристофър. — Ирландците харесват Майорка, особено ирландските мафиоти.

Алон огледа вътрешността на заведението.

— Чудя се защо.

Девойката дойде до масата им и постави на нея чиния с пържени картофки и две чашки от стиропор с чай с мляко. Докато се отдалечаваше, вратата се отвори и двама бледи, около двайсет и пет годишни мъже влязоха, забързани да се скрият от лошото време. Минута по-късно влезе жена с влажно палто и обувки. Двамата мъже се настаниха на съседната маса до Келър и Алон и заговориха на диалект, който се стори на Габриел почти неразбираем. Жената седна в задната част на заведението. Тя си поръча само чай и се зачете в захабена книга с меки корици.

— Какво става навън? — попита Алон.

— Четирима мъже стоят пред букмейкърски пункт. Единият изглежда така, сякаш му е дошло до гуша от дъжда.

— Къде живее той?

— Недалеч оттук — отговори Кристофър. — Той обича да живее сред хората.

Габриел отпи от чая си и направи гримаса. Келър побутна към него чинията с пържените картофки.

— Хапни малко.

— Не искам.

— Защо не искаш?

— Искам да живея достатъчно дълго, за да видя родени децата си.

— Добра идея. — Келър се усмихна, после добави: — Мъжете на твоята възраст наистина трябва да внимават какво ядат.

— Ти гледай себе си.

— На колко години си точно?

— Не си спомням.

— Проблеми със загуба на паметта?

Алон отпи от чая. Кристофър изяде няколко пържени картофчета.

— Не са толкова добри, колкото пържените картофки в Южна Франция — отбеляза той.

— Взе ли фактура?

— Че защо ми е фактура?

— Чух, че счетоводителите в МИ6 са много придирчиви.

— Нека сега да не се увличаме относно МИ6. Още не съм взел никакво решение.

— Понякога най-добрите решения за нас се вземат от някого другиго.

— Звучиш като дона. — Келър изяде още едно картофче. — Вярно ли е това за счетоводителите на МИ6?

— Просто водех разговор.

— Вашите безкомпромисни ли са?

— Ужасно.

— Но не и към теб.

— Не толкова много.

— Тогава защо не ти взеха нещо по-добро от шкода?

— Шкодата е чудесна.

— Надявам се, че той ще се побере в багажника.

— Ако се наложи, ще затръшнем капака върху него няколко пъти.

— Какво ще кажеш за тайната квартира?

— Сигурен съм, че тя е прекрасна, Кристофър.

Келър не изглеждаше убеден. Той бодна още едно картофче, размисли и го върна в чинията.

— Какво става зад мен? — попита той.

— Двама мъже говорят на неизвестен за мен език. Една жена чете книга.

— Какво чете?

— Мисля, че нещо на Джон Банвил15.

Кристофър замислено кимна, загледан в Балифърмет Роуд.

— Какво виждаш? — попита Габриел.

— Един мъж стои пред букмейкърския пункт. Трима мъже се качват в една кола.

— Каква кола?

— Черен мерцедес.

— По-добър е от шкодата.

— Много по-добър.

— И така, какво ще правим?

— Оставяме картофките и вземаме чая.

— Кога?

Келър се изправи.

13.

Балифърмет, Дъблин

Те хвърлиха чашките от стиропор в едно кошче за боклук на паркинга на „Теско“ и се качиха в шкодата. Този път караше Кристофър — това беше неговата територия. Той излезе на Балифърмет Роуд и си запроправя път сред уличния трафик, докато не останаха две коли, които ги деляха от мерцедеса. Келър караше спокойно, хванал с едната ръка горната част на волана, а другата лежеше на скоростния лост. Очите му гледаха право напред. Габриел бе поел грижата за страничното огледало и наблюдаваше движението зад тях.

вернуться

15

Известен ирландски писател и литератор. — Б.пр.

1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)