Английският шпионин [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #15
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542615866
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
— Аз говоря перфектно английски.
— Това е проблемът.
Келър отвори вратата и влезе пръв. Помещението беше тясно, с напукан балатум на пода и олющени стени. Въздухът беше натежал от миризмата на мазнина, нишесте и слабия мирис на мокра вълна. Имаше едно доста младо момиче зад щанда и празна маса до прозореца. Габриел седна с гръб към улицата, докато Кристофър отиде до щанда и поръча с акцента на човек от Южен Дъблин.
— Много впечатляващо — прошепна Алон, когато Келър се присъедини към него. — За момент си помислих, че ще запееш „Когато ирландските очи се усмихват“.
— Що се отнася до красивата млада мома, аз съм толкова ирландец, колкото и тя.
— Да — каза скептично Габриел. — А аз съм Оскар Уайлд.
— Мислиш, че не мога да мина за ирландец, така ли?
— Може би за такъв, който е бил на много дълга почивка на слънце.
— Такава е моята история за прикритие.
— Къде си бил?
— В Майорка — отговори Кристофър. — Ирландците харесват Майорка, особено ирландските мафиоти.
Алон огледа вътрешността на заведението.
— Чудя се защо.
Девойката дойде до масата им и постави на нея чиния с пържени картофки и две чашки от стиропор с чай с мляко. Докато се отдалечаваше, вратата се отвори и двама бледи, около двайсет и пет годишни мъже влязоха, забързани да се скрият от лошото време. Минута по-късно влезе жена с влажно палто и обувки. Двамата мъже се настаниха на съседната маса до Келър и Алон и заговориха на диалект, който се стори на Габриел почти неразбираем. Жената седна в задната част на заведението. Тя си поръча само чай и се зачете в захабена книга с меки корици.
— Какво става навън? — попита Алон.
— Четирима мъже стоят пред букмейкърски пункт. Единият изглежда така, сякаш му е дошло до гуша от дъжда.
— Къде живее той?
— Недалеч оттук — отговори Кристофър. — Той обича да живее сред хората.
Габриел отпи от чая си и направи гримаса. Келър побутна към него чинията с пържените картофки.
— Хапни малко.
— Не искам.
— Защо не искаш?
— Искам да живея достатъчно дълго, за да видя родени децата си.
— Добра идея. — Келър се усмихна, после добави: — Мъжете на твоята възраст наистина трябва да внимават какво ядат.
— Ти гледай себе си.
— На колко години си точно?
— Не си спомням.
— Проблеми със загуба на паметта?
Алон отпи от чая. Кристофър изяде няколко пържени картофчета.
— Не са толкова добри, колкото пържените картофки в Южна Франция — отбеляза той.
— Взе ли фактура?
— Че защо ми е фактура?
— Чух, че счетоводителите в МИ6 са много придирчиви.
— Нека сега да не се увличаме относно МИ6. Още не съм взел никакво решение.
— Понякога най-добрите решения за нас се вземат от някого другиго.
— Звучиш като дона. — Келър изяде още едно картофче. — Вярно ли е това за счетоводителите на МИ6?
— Просто водех разговор.
— Вашите безкомпромисни ли са?
— Ужасно.
— Но не и към теб.
— Не толкова много.
— Тогава защо не ти взеха нещо по-добро от шкода?
— Шкодата е чудесна.
— Надявам се, че той ще се побере в багажника.
— Ако се наложи, ще затръшнем капака върху него няколко пъти.
— Какво ще кажеш за тайната квартира?
— Сигурен съм, че тя е прекрасна, Кристофър.
Келър не изглеждаше убеден. Той бодна още едно картофче, размисли и го върна в чинията.
— Какво става зад мен? — попита той.
— Двама мъже говорят на неизвестен за мен език. Една жена чете книга.
— Какво чете?
— Мисля, че нещо на Джон Банвил15.
Кристофър замислено кимна, загледан в Балифърмет Роуд.
— Какво виждаш? — попита Габриел.
— Един мъж стои пред букмейкърския пункт. Трима мъже се качват в една кола.
— Каква кола?
— Черен мерцедес.
— По-добър е от шкодата.
— Много по-добър.
— И така, какво ще правим?
— Оставяме картофките и вземаме чая.
— Кога?
Келър се изправи.
13.
Балифърмет, Дъблин
Те хвърлиха чашките от стиропор в едно кошче за боклук на паркинга на „Теско“ и се качиха в шкодата. Този път караше Кристофър — това беше неговата територия. Той излезе на Балифърмет Роуд и си запроправя път сред уличния трафик, докато не останаха две коли, които ги деляха от мерцедеса. Келър караше спокойно, хванал с едната ръка горната част на волана, а другата лежеше на скоростния лост. Очите му гледаха право напред. Габриел бе поел грижата за страничното огледало и наблюдаваше движението зад тях.
15
Известен ирландски писател и литератор. — Б.пр.