Английският шпионин [bg]

11.

Корсика

Това, което отличавало Келър, била наклонността му към езиците — не чуждите езици, а различните начини, по които се говорел английският по улиците на Белфаст и шестте графства на Северна Ирландия. Тънкостите на местните диалекти правели практически невъзможно за офицерите от САС да работят незабелязано в рамките на малки, здраво сплотени общности в провинцията. В резултат на това повечето от тях били принудени да използват услугите на Фред — термин, използван в САС за „местен помощник“, — когато следели членове на ИРА или извършвали улично наблюдение. Но не и Кристофър. Той развил способността да имитира различните ълстърски диалекти с бързината и увереността на местен жител. Дори можел да сменя акцентите незабавно — в един момент говорел като католик от Арма, в следващия като протестант от белфасткия Шанкил Роуд, после като католик от жилищния комплекс „Балимърфи“. Уникалните му езикови умения не останали незабелязани от неговите началници. Не след дълго те привлекли вниманието на един амбициозен млад офицер от разузнаването, който отговарял в МИ5 за Северна Ирландия.

— Предполагам — каза Габриел, — че младият офицер от МИ5 е бил Греъм Сиймор.

Келър кимна утвърдително. След това обясни, че в края на 80-те години Сиймор бил недоволен от качеството на сведенията, които получавал от информаторите на МИ5 в Северна Ирландия. Той искал да внедри свой агент в държаните от ИРА територии на Западен Белфаст, който да докладва за действията и връзките на известни командири и доброволци на ИРА. Това не била работа за редови агент на МИ5. Агентът трябвало да знае как да се справи в свят, в който една погрешна стъпка или грешен поглед можели да доведат до неговата смърт. Кристофър се срещнал със Сиймор в тайна квартира в Лондон и се съгласил да поеме задачата. Два месеца по-късно той се върнал в Белфаст, представяйки се за католик на име Майкъл Конъли. Келър наел двустаен апартамент в жилищната сграда „Дивис Тауър“13 на Фолс Роуд. Съседът му бил член на западната белфастка бригада на ИРА. Британската армия поддържала наблюдателен пост на покрива и използвала последните два етажа като казарми и офис помещения. Когато Конфликтът14 бил в разгара си, войниците идвали и си заминавали с хеликоптер.

— Това беше лудост — каза Кристофър, като поклати бавно глава. — Пълна лудост.

Макар че голяма част от жителите на Западен Белфаст били безработни и на социални помощи, Келър скоро си намерил работа като доставчик към една обществена пералня на Фолс Роуд. Работата му позволявала да се движи свободно през кварталите и анклавите на Западен Белфаст, без да буди съмнения, и му давала достъп до домовете и прането на известни членове на ИРА. Това било забележително постижение, но не било случайно. Обществената пералня била притежавана и ръководена от британското разузнаване.