Английският шпионин [bg]

— Какво стана с Елизабет? — попита Габриел.

— Откриха трупа ѝ два дни по-късно с обръсната глава и прерязано гърло.

— Кой го е направил?

— Чух, че е бил Куин — отговори Келър. — Очевидно той е настоял да го направи лично.

Като го изписали от болницата, Кристофър се завърнал в щабквартирата на САС в Херефорд, за да си почине и да се възстанови. Той предприемал дълги, изтощителни походи в планинската местност Брекън Бийкънс и обучавал новобранците в изкуството на безшумното убиване, но за началниците му било ясно, че преживяното в Белфаст го е променило. След това, през август 1990 г., армията на Саддам Хюсеин нахлула в Кувейт. Келър се присъединил към стария си взвод и бил изпратен в Близкия изток. А в нощта на 28 януари 1991 г., докато издирвала пускови установки на ракети „Скъд“ в западната пустиня на Ирак, неговата част била атакувана от формирование от изтребители бомбардировачи на Коалицията при трагичен случай на „приятелски огън“. Оцелял само Кристофър. Вбесен, той напуснал бойното поле и преоблечен като арабин, се промъкнал през границата в Сирия. Оттам поел на запад през Турция, Гърция и Италия, докато най-накрая бил изхвърлен на брега на Корсика, където попаднал в отворените обятия на дон Орсати.

— Търсил ли си го?

— Куин ли?

Алон кимна утвърдително.

— Донът ми забрани.

— Но това не те е спряло, нали?

— Нека просто кажем, че следях отблизо кариерата му. Знаех, че след Белфасткото споразумение Куин се е присъединил към Истинската ИРА, както и че именно той е поставил бомбата в центъра на Ома.