Зимата на света [bg]

— Как се чувстваш, мила моя?

— Ужасно съм уморена — отвърна му тя.

Ротман кимна с удовлетворен вид. Отново се изправи и погледна бебето в ръцете на Карла.

— Момченце.

Ерик гледаше, едновременно омаян и погнусен, как докторът отвори чантата си, извади конец и върза две възелчета в струната. Междувременно говореше внимателно на Карла.

— Защо плачеш? Свършила си отлична работа.

Съвсем сама си изродила бебе. Нямали сте нужда от мен! Когато пораснеш, ще е добре да станеш доктор.

Карла се поуспокои и прошепна:

— Погледнете главата му.

Ротман трябваше да се наведе, за да я чуе.

— Мисля, че нещо с него не е наред.

— Знам.

Лекарят извади остри ножици и преряза струната между двата възела. Взе голото бебе от ръката на Карла, държеше го на една ръка разстояние и го изучаваше. Ерик не можеше да види нищо нередно, но пък и бебето бе толкова червено, сбръчкано и слузесто, че беше трудно да се каже. След миг на размишление докторът изрече:

— О, Боже!

Ерик се загледа по-внимателно и видя какво не беше наред. Личицето на бебето не бе симетрично. Едната страна беше нормална, но от другата главата изглеждаше вдлъбната, а и окото бе някак странно.

Ротман върна бебето на Карла.

Ада простена отново и сякаш се опъна.

Щом тя се отпусна, Ротман бръкна под полата й и извади някаква противна буца, прилична на парче месо.

— Ерик — обърна се той — донеси ми вестник.

— Кой? — попита го момчето. Родителите му купуваха главните ежедневници всеки ден. — Който и да е, момчето ми — спокойно му обясни докторът. — Не ми трябва, за да го чета. Ерик изтича нагоре и намери вчерашния брой на Фосише Цайтунг. Слезе обратно, докторът уви месестото нещо във вестника и го остави на пода. — Това се нарича плацента — обясни той на Карла. — Най-хубаво е после да го изгорите. След това седна отново на края на леглото и заговори: — Ада, мое мило момиче, ти трябва да бъдеш много смела. Твоето бебе е живо, но с него може и да е станало нещо лошо. Ние ще го измием и ще го повием, за да му е топло, а после трябва да го заведем в болницата.

Ада изглеждаше ужасена.

— Какво е станало?

— Не зная. Трябва да бъдат направени изследвания.

— Той ще бъде ли добре?

— Лекарите в болницата ще направят всичко по силите си. Останалото е в Божиите ръце. Ерик се сети, че евреите почитат същия Бог, когото почитат и християните. Беше лесно човек да забрави този факт.

Ротман продължи.

— Смяташ ли, че можеш да станеш и да дойдеш с мен в болницата, Ада? Ти трябва да храниш мъничкия.

— Толкова съм уморена — отвърна му тя.

— Тогава си отдъхни за минута-две. Но не за повече, понеже бебето трябва да бъде прегледано скоро. Карла ще ти помогне да се облечеш. Аз ще чакам горе.

После заговори на Ерик е лек присмех:

— Ела с мен, малки националсоциалисте.

На Ерик му идеше направо да заскимти. Снизхождението на доктор Ротман бе по-лошо дори и от презрението на жена му.

Когато излизаха, Ада попита:

— Докторе?

— Да, скъпа моя.

— Казва се Курт.

— Чудесно име — отвърна й той и излезе, последван от Ерик.