Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

След като те не са успели да задържат Тристан, не е ли туй знак, че подлеците може да пощадят и мен (дай Боже!)? [1060] Аз сигурна съм, че джуджето и тримата барони, дето Марк подстрекават със съвети, от Бога триж ще са проклети [1064] и смърт ги чака за отплата.“         Щом Марк научил новината, че племенникът му избягал, от гняв помръкнал и веднага [1068] разпоредил да доведат кралицата. Видял градът Изолда с вързани ръце и никое добро сърце [1072] на гледката не устояло: „Кралице, кралството ни цяло търпи страдания безмерни — говорели си нейни верни [1076] придворни. — Всички те ценим и се кълнем да отмъстим на твойте пъклени палачи. Заради тях цял град днес плаче. [1080] За всяко тяхно злодеяние ги чака тежко наказание.“         Изолда вече приближава до чакащата я жарава. [1084] Но в миг сеньорът от Динан — Динас, приятел на Тристан — пред краля пада на колене: — Кралю мой, вслушайте се в мене! [1088] Бидейки сенешал до днес, аз предано ви служих с чест. Във славното ви кралство няма човек (бил мъж той или дама), [1092] от който да съм взел дори пет незаслужени пари39. Кралю, Изолда пощадете, жесток към нея не бъдете! [1096] Кралицата без съд не бива да бъде изгорена жива. В какво е нейната вина? Във мъка цялата страна [1100] рискувате да потопите. Сир, виждам ви, че се гневите от факта, че не бе Тристан от хората ви задържан. [1104] Той тайните пътеки знае в деретата, в леса безкраен, и всеки рид, и всеки брод. Нали от общ старинен род [1108] сте двамата!… Не би могло Тристан на вас да стори зло. Но ако паднат му в ръцете бароните ви, запомнете, [1112] че туй ще е беда за двора. Ако един от мойте хора от някой бъде изгорен или убит заради мен [1116] без никаква вина, тогаз ще се разправям с него аз, дори въпросният нахал на седем кралства да е крал. [1120] Сир, мене ще възнаградите, ако Изолда пощадите40.         Но щом бароните злосторни го чули за кого говори, [1124] се разтреперили от страх: Тристан заплаха бил за тях. Крал Марк Динас встрани отвел, в свети Томас41 му се заклел, [1128] че той единствен щял да съди кралицата, че тя ще бъде изпепелена този ден. Динас е стреснат, съкрушен… [1132] Как да допусне смърт такава! След миг се посъвзема, става и, от покруса обладан, изрича: — Тръгвам за Динан, [1136] кралю. Заклевам се и в Бога, че този ужас аз не мога изтрая: ни срещу пари и ценности, нито дори [1140] срещу богатствата на Рим.         И, свел глава, неутешим, Динас жребеца си възсяда… До разгорялата се клада [1144] стои Изолда. В адска врява най-люти клетви се отправят към краля и към подлеците. Не спират да текат сълзите [1148] по нейното лице прекрасно. Проблясва мантата й тясна, обшита в злато, а косата почти достига до земята. [1152] Кой, гледайки лика й мил и блед, не би се нажалил и просълзил при мисълта, че е на прага на смъртта. [1156]         Живял в селцето Лансиен прокаженикът клет Ивен: недъгав мъж, човек руина. Та той, съпътстван от стотина [1160] подобни нему — грозни, страшни — поел по пътищата прашни към двора, за да наблюдава туй, дето щяло там да става. [1164] Ивен до краля се довлякъл и му продумал с глас прегракнал: — Сир, в правото си да решиш кралицата да изгориш, [1168]