Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

ти си приготвил тази клада. На грешниците тъй се пада. Ала подобно наказание ще трае миг: плътта ще стане [1172] на пепел, ще задуха вятър, ще я разсее из полята и край на всякакво мъчение. Аз имам друго предложение: [1176] тъй да я пощадиш, че тя да съжалява за смъртта; щом е с позор и срам покрита, кралю, ще можеш да разчиташ [1180] на всенародно одобрение. Приемаш ли, сир, мойто мнение? — Кажи ми как да го направя и никога не ще забравя [1184] урока ти: със чисто злато ще бъдеш награден богато — отвърнал Марк озадачен. — Тогава — пак подел Ивен — [1188] в съвета ми добре се вслушай: при теб съм със стотина души, другари мои, ей ги там. Предай, кралю, Изолда нам. [1192] А щом тя стане наша, знай, че няма как до по-лош край да стигне някоя жена. Каква по-пъклена злина [1196] от тази всеки ден и час тя силната любовна страст на сто мъже да утолява? Как в този ад се устоява? [1200] До днес тя с тебе е живяла в коприни, с почест и възхвала, най-хубави вина е пила, безспирно се е веселила — [1204] за нея дворът бил е рай. На нас, прокажените, дай Изолда, за да види тя какво е пълна нищета: [1208] в колибите ни да се храни не с някакви храни отбрани, а в просешка паница бедна от милостинята поредна. [1212] Щом види как живеем ние, кралю, ще й се свят завие и ще предпочете смъртта пред ужаса на бедността. [1216] Така ще може най-добре кралицата да разбере вината си и тя ще страда за по-примамливата клада. [1220] Марк го изслушва мълчаливо, при своята жена отива, но щом я хваща за ръката, тя казва: — Сир, на милостта ти [1224] разчитам в този миг съдбовен. Хвърли ме в буйните огньове.         Но Марк я дава на Ивен, а той е заобиколен [1228] от всичките страни със сто прокажени мъже… Защо в момента няма кой да чуе молбите й, плача й? Всуе! [1232] От нийде никаква надежда… Ивен, доволен, я отвежда със свойте хора към морето, ала попадат там, където [1236] Тристан очаква го да мине. — Какво сега ще правиш, сине? Та ето твоята любима — му казва Говернал. — Ах, има [1240] лъч светъл, Боже, и за нас! — възкликва той. — Изолда, аз живота си за теб ще дам, тъй както ти за мен… А там [1244] онези, дето те държат, веднага нека си вървят и тука да не се вестяват, че иначе ще съжаляват. [1248]         След туй застава пред Ивен и казва: — Тя остава с мен! Щом доброволно не склониш, тогава ще се разделиш [1252] с главата си. — Ивен си снема наметката и дъх поема: — Я патериците хванете и се със него разправете! — [1256] на своите извиква той. Прокажените скачат: кой със патерица, кой с тояга, ядосан към Тристан посяга [1260] и го обижда непристойно. Ала Тристан стои спокойно: с меч на тояга не отвръща, въздържа се и не обръща [1264] внимание на зли обиди. Но в този миг на помощ иде наставникът, с кривак в ръката Ивен той удря по главата, [1268] кръв руква… Някои твърдят, че го убили, но грешат, че всичко тъй се е развило. Берул единствен за мерило [1272] взел истината, че Тристан не търсил мъст от тази сган: отрепки рицар не убива42…         А после тримата отиват [1276] в леса край Мороа43 и там установяват се на стан, като във замък укрепен, и всеки чувства се блажен, [1280] щастлив и от любов пиян.