Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]». Краткое содержание книги:
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на този мит не се ограничава с това. Абсолютната любов на героите поставя под въпрос всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество.
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
От романтизма до наши дни писатели, композитори, драматурзи и филмови творци се вдъхновяват от мита за Тристан и Изолда, за да кажат нещо съществено за своето време. Едва ли има по-красноречиво доказателство за жизнеността на един мит от това в него да се оглеждат и разпознават други епохи и други култури. Когато днешното изкуство говори за трудното съжителство между любовната страст и брака, за опияненията и опустошенията на любовта, то влиза в явен или в скрит диалог с мита за Тристан и Изолда. Време е българският читател да има достъп до основополагащите текстове на този мит. Стоян Атанасов
Посвещавам този труд на паметта на големия френски медиевист Жан-Шарл Пайен, осъществил първото двуезично издание (на старофренски и на съвременен френски) на най-ранните версии за Тристан и Изолда. Делото на Пайен продължи моята колежка и приятелка Кристиан Маркело-Ниция, под чието ръководство екип от медиевисти публикуваха в престижната поредица „Плеяда“ на изд. Галимар най-важните европейски трактовки за мита за Тристан и Изолда. По това издание бе осъществен и българският превод. На него дължа много и при изготвянето на критическия апарат. Стоян Атанасов
Перейти на страницу:
ти си приготвил тази клада.
На грешниците тъй се пада.
Ала подобно наказание
ще трае миг: плътта ще стане [1172]
на пепел, ще задуха вятър,
ще я разсее из полята
и край на всякакво мъчение.
Аз имам друго предложение: [1176]
тъй да я пощадиш, че тя
да съжалява за смъртта;
щом е с позор и срам покрита,
кралю, ще можеш да разчиташ [1180]
на всенародно одобрение.
Приемаш ли, сир, мойто мнение?
— Кажи ми как да го направя
и никога не ще забравя [1184]
урока ти: със чисто злато
ще бъдеш награден богато —
отвърнал Марк озадачен.
— Тогава — пак подел Ивен — [1188]
в съвета ми добре се вслушай:
при теб съм със стотина души,
другари мои, ей ги там.
Предай, кралю, Изолда нам. [1192]
А щом тя стане наша, знай,
че няма как до по-лош край
да стигне някоя жена.
Каква по-пъклена злина [1196]
от тази всеки ден и час
тя силната любовна страст
на сто мъже да утолява?
Как в този ад се устоява? [1200]
До днес тя с тебе е живяла
в коприни, с почест и възхвала,
най-хубави вина е пила,
безспирно се е веселила — [1204]
за нея дворът бил е рай.
На нас, прокажените, дай
Изолда, за да види тя
какво е пълна нищета: [1208]
в колибите ни да се храни
не с някакви храни отбрани,
а в просешка паница бедна
от милостинята поредна. [1212]
Щом види как живеем ние,
кралю, ще й се свят завие
и ще предпочете смъртта
пред ужаса на бедността. [1216]
Така ще може най-добре
кралицата да разбере
вината си и тя ще страда
за по-примамливата клада. [1220]
Марк го изслушва мълчаливо,
при своята жена отива,
но щом я хваща за ръката,
тя казва: — Сир, на милостта ти [1224]
разчитам в този миг съдбовен.
Хвърли ме в буйните огньове.
Но Марк я дава на Ивен,
а той е заобиколен [1228]
от всичките страни със сто
прокажени мъже… Защо
в момента няма кой да чуе
молбите й, плача й? Всуе! [1232]
От нийде никаква надежда…
Ивен, доволен, я отвежда
със свойте хора към морето,
ала попадат там, където [1236]
Тристан очаква го да мине.
— Какво сега ще правиш, сине?
Та ето твоята любима —
му казва Говернал. — Ах, има [1240]
лъч светъл, Боже, и за нас! —
възкликва той. — Изолда, аз
живота си за теб ще дам,
тъй както ти за мен… А там [1244]
онези, дето те държат,
веднага нека си вървят
и тука да не се вестяват,
че иначе ще съжаляват. [1248]
След туй застава пред Ивен
и казва: — Тя остава с мен!
Щом доброволно не склониш,
тогава ще се разделиш [1252]
с главата си. — Ивен си снема
наметката и дъх поема:
— Я патериците хванете
и се със него разправете! — [1256]
на своите извиква той.
Прокажените скачат: кой
със патерица, кой с тояга,
ядосан към Тристан посяга [1260]
и го обижда непристойно.
Ала Тристан стои спокойно:
с меч на тояга не отвръща,
въздържа се и не обръща [1264]
внимание на зли обиди.
Но в този миг на помощ иде
наставникът, с кривак в ръката
Ивен той удря по главата, [1268]
кръв руква… Някои твърдят,
че го убили, но грешат,
че всичко тъй се е развило.
Берул единствен за мерило [1272]
взел истината, че Тристан
не търсил мъст от тази сган:
отрепки рицар не убива42…
А после тримата отиват [1276]
в леса край Мороа43 и там
установяват се на стан,
като във замък укрепен,
и всеки чувства се блажен, [1280]
щастлив и от любов пиян.
вернуться
42
Ст. 1275: Като се разграничава от други разказвачи, Берул изтъква необходимостта от правдоподобие: рицарският кодекс изключва да се посяга на хора от простолюдието.
вернуться
43
Ст. 1277: Гората Мороа е съществувала в Корнуел, в близост до Лансиен, селище и една от резиденциите на Марк. Наричала се е Мори (Morrei), което на френски навежда на идеята за смърт на краля (Morroi = mort au roi). Като всички народни етимологии и тази е погрешна, но пък е в унисон със символичното значение на Мороа — място, където занапред господар ще бъде Тристан, а за краля и неговите хора там ще се крие смъртна опасност.
Перейти на страницу: