Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

— Ах, Мелеаган — рекъл му Ланселот, — ето че ви върнах раната, която ми причинихте по време на двубоя, но аз не действах с предателство!54

При тези думи се впуснали един срещу друг, като изпотрошили щитовете си, а бримките на ризниците им се разхвърчали във всички посоки. От тежките удари, които си разменили, шлемовете им били разбити и изпочупени. Кръвта бликала от телата, лицата и ръцете им.

Дълго време се биели така. Ако единият бил бърз, другият бил още повече, в резултат на което и двамата загубили много кръв. Дишането им се забавило, ръцете им натежали. Ала Мелеаган кървял обилно. Непоносимата горещина го смазала. Силата, която демонстрирал до този момент, отслабнала и той започнал да отстъпва. Ланселот го разкарвал по полето, както пожелаел. Жегата била огромна и кралицата повдигнала воала над лицето си. Ланселот видял нейния жест, тъй като очите му постоянно били фиксирани в нея. От внезапното вълнение за малко щял да изпусне меча. Занапред само я съзерцавал и дотолкова се унесъл, че спрял да се сражава добре. Всички били изумени, защото очевидно той се биел все по-зле и по-зле55. Неговият противник му нанасял силни удари навсякъде, където може да го засегне, и вече го бил ранил на няколко места.

В този момент кралицата се обърнала към Бодмагю:

— Сир, бях забравила да ви попитам дали този рицар е Ланселот.

— Да, госпожо, определено е той.

— Несъмнено — обадил се Ке, който го чул, — много жалко. За него би било по-достойно да беше мъртъв, както го мислехме.

Кралят отвърнал, че все още не счита, че Ланселот се бие зле, а че го прави нарочно. Дълго време той бил по-слабата страна. Това просълзило около две хиляди души, които никога не го били виждали. А сенешалът Ке, целият в пот, загубил всякакво търпение. С много усилия подал глава през прозореца и започнал да крещи:

— Ах, Ланселоте, какво стана с тази прекрасна храброст, която даваше сили на слабите и караше преследващите да отстъпват? Спомни си за тримата рицари, които победи в полята на „Бедингран“, когато ми каза, че аз за нищо на света не бих имал интерес да бъда четвъртият!56 А ето те сега, обезсърчен до такава степен само пред един противник!

Ланселот чул ясно тези думи. Срамувал се да бъде воден в двубоя толкова дълго време и разпознал много добре сенешала Ке. Тогава се хвърлил срещу Мелеаган. Притиснал го до такава степен, че започнал отново да го разкарва по полето, както пожелаел, и се показал толкова бърз и настъпателен, какъвто не бил през целия ден. Тези, които преди малко проливали сълзи, сега се радвали.