![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— Не се притеснявайте за мен, защото, ако Бог реши аз да ви освободя, така и ще стане. Но ако Неговата воля не е такава, нищо не можем да сторим. Впрочем, трябва да добиете смелост вследствие на приключенията, които преживях, тъй като мъдреците предричат, че всички вие ще бъдете освободени заради тялото на крал Галаад, което вече не е в своя гроб. Със сигурност ще бъдете свободни един ден. И този ден е настъпил.
С тези думи успял да им възвърне куража. Поверил коня си на своя домакин, а после се приближил до моста във вид на острие. Той бил страховит и опасен, ала рицарят се уверил, че ръкавът е тесен, макар и дълбок. Насочил поглед към другия бряг. Пред очите му изникнал много красив и богат град. Това бил Горон, столицата на тази страна, откъдето тя носела името Гор.
9е. Именно в този град била кралица Гениевра, в покоите на краля. Тя стояла на прозореца заедно с крал Бодмагю, с неговия син и с много други рицари, дами и девойки. Те лесно разпознали рицарите близо до моста, а същото се отнасяло и за тях. Спътниците на рицаря на каруцата не пропуснали да го уведомят, че там е задържана кралицата. Той веднага отправил пламенен поглед към кулата, а след това започнал да се подготвя. Неговите другари завързали краищата на ризницата му за краката посредством здрави ремъци от еленска кожа. С дебел метален конец зашили покритите му с желязо ръкавици, а след това ги намазали, с гореща смола, за да могат да прилепнат по-здраво към основата на моста. Когато бил напълно готов, Ланселот благословил всички и се приближил до моста. Погледнал към кулата, навел глава, после се прекръстил и яхнал сякаш кон металното острие. Като се прикрепял с цената на мъчителни усилия ту по дължина, ту настрани, ту по корем, ту яхвайки го, той успял да стигне до другия бряг, а целите му ръце и крака били в кръв. Избърсал се в зелената трева и в краищата на ризата си. Когато се обърнал, видял, че другарите му се спускали към реката, за да я прекосят с лодки, както правели всеки път.
10. Крал Бодмагю посреща Ланселот
От своя страна крал Бодмагю се приближил до кралицата, към която се отнасял с голямо уважение.
— Ах, госпожо — рекъл й той, — във ваш интерес и в името на услугите, които ви направих и които бих могъл да продължавам да ви правя, умолявам ви да ми кажете името на рицаря, който прекоси моста, тъй като знам добре, че той стори това именно заради вас.
Тя му отговорила, че няма да премълчи нищо, което би могло да му бъде от полза:
— Разбира се, сир, не съм абсолютно сигурна в това, но мисля, че е Ланселот от Езерото.
— Госпожо, ако знаех, че той е жив, нямаше да ви задавам този въпрос, тъй като съм наясно, че никой освен него няма да се осмели да рискува живота си на острието. При това положение съм убеден, че той е жив и че именно него виждам. Знайте, че в кралството на вашия съпруг тача най-много този рицар и най-вече заради него, а не толкова заради крал Артур, се отнасях с почести към вас, тъй като прадедите на краля са причинили много мъки на моите52.
— Сир, благодаря за цялото внимание, с което ме обгръщахте. Много съм щастлива от това. Що се отнася до Ланселот, ако това е той, ще му благодаря, когато го видя, тъй като му го дължа. И който и да е този рицар, той или някой друг, нека има вашата закрила, без това да ви навлече упреци, тъй като ви считат за един от най-почтените барони на света.
— Госпожо, не се притеснявайте. Ще го закрилям и това ще бъде чест за мен.
След тези думи той слязъл от кулата, яхнал коня си, като приканил мнозина от своите приближени да последват примера му, и повел с ръка друг великолепен кон. Така стигнал до мястото, където Ланселот бършел кръвта от раните си. При вида на краля последният се изправил, за да го посрещне. Кралят слязъл от коня, прегърнал го и го приел сърдечно, още преди да види откритото му лице.
— Сеньор — казал му той, — изложихте се на сериозна опасност, за да спечелите големите почести, които очаквате. Нека Бог ви ги даде, без аз да страдам от това. Такова е желанието ми. Все пак не виждам кой сте вие, но имам идея, тъй като моята дама, кралицата на Британия, ми го каза. Знайте, че не трябва да се отнасяте с недоверие към никого освен към моя син. Аз се наемам да ви защитавам от всички останали.
52
В предишни епизоди на романа се говори за войната между Утерпандрагон, бащата на Артур, и Уриен, чичо на Бодмагю, чиито земи били опустошени. Когато става крал, Бодмагю ги заселва с пленници от Логрия — страната на Артур.