Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— Благодаря ви, сир, но именно вашия син търся. Нека се яви, тъй като трябва да се бие срещу мен. Работата не търпи отлагане. Това пленничество продължи прекалено дълго.
— Не бързайте да обявявате битка, скъпи приятелю — рекъл кралят. — Имате голяма нужда от почивка и аз ще се погрижа за излекуването на всичките ви рани.
— Сир, нямам нито драскотина, нито рана, която да ми налага почивка, слава Богу. Нека моята битка се проведе по-скоро, защото имам да върша много други дела.
— За днес е твърде късно — рекъл кралят, — тъй като искам да присъстват и от моите, и от вашите хора. Трябва да изчакаме до утре, щом като не желаете да търпите повече.
Ланселот се съгласил против волята си, толкова бил нетърпелив. Кралят му помогнал да се качи на коня, който бил довел, и го отвел в собствените си покои. Наредил да му свалят доспехите. Без шлема вече го разпознал и много се зарадвал. Известно време го приветствал, а след това се приближил до сина си:
— Скъпи сине, наближава едно приключение, което често съм те чувал, че искаш да опиташ: „Защо Ланселот не идва да освободи пленниците по тези земи? Никога, докато съм жив“, уверяваше ти, „той няма да ги освободи“. Ето че той успя да мине моста, по който никой рицар никога не беше преминавал. Заради неговата изключителна смелост би следвало да се откажеш от голяма част от исканията си спрямо Ланселот. Знаеш добре, впрочем, че той дойде да търси кралицата, над която ти нямаш никакви права. Ако му я върнеш доброволно, ще си спечелиш повече възхвали и почести, отколкото би спечелил той за всичко, което е извършил, защото Ланселот се е справил с редица големи изпитания. Така хората ще кажат, че ти си му върнал от благородство това, което си отнел насила. Докато, ако той си я извоюва с храброст, ти ще изгубиш цялата тази чест, за която ти говоря. Ето защо те съветвам да му върнеш кралицата. Това той ще приеме като много щедър жест. В крайна сметка няма да си сторил нищо от уважение към него. Той би я отвоювал с лекота от по-добър рицар и от теб и би предпочел да дължи победата си на своята храброст вместо на твоето великодушие, тъй като знаеш добре, че няма по-славен рицар от него.
Мелеаган не закъснял с отговора си:
— Е, добре, сир, налага се да ви отговоря! С думите си ми отправяте тежко предизвикателство, като ми вдъхвате страх от Ланселот! Несъмнено никога не съм имал такова желание да се бия срещу който и да било друг рицар. Ако е храбър, аз също мога да бъда толкова, та дори и повече. Не съм по-дребен от него, нито с по-лошо телосложение, а тези, които са ме виждали по време на битка, не ме считат за страхливец. Колкото повече се почита неговата храброст, толкова по-голяма ще бъде славата ми, когато го надвия и победя. И никога няма да му направя тази добрина да му върна кралицата, заради която рискувах живота си, тъй като в тази постъпка би имало повече страх, отколкото благородство. Ала нали е тук, какво чака тогава и не идва да се бием, този така добър и уважаван рицар?
— Разбира се — рекъл баща му, — причината е, че аз не му позволих въпреки пламенното желание, което имаше, а и той се измъчва да чака до утре. Но все пак те заклевам в името на Бог и в мое име да му върнеш кралицата, тъй като нямаш права над нея.
Другият отвърнал, че и дума не може да става.
— Добре, знай тогава, че утре ще получиш своята битка — казал баща му.
— Нека тя се проведе на мига! В целия си живот не съм искал нищо друго толкова силно!
При тези думи кралят си тръгнал, силно разстроен, и се върнал при Ланселот. Щедро му изразил своята почит, но без да му намеква каквото и да било за Галео от страх да не го натъжи, тъй като мислел, че той знае истината53.
11. Първият двубой с Мелеаган
Ланселот очаквал с голямо нетърпение да мине нощта. На следващия ден кралят станал рано и го завел лично да се черкува. След богослужението му приготвили доспехите. Наложило се да му ги облекат бързо, тъй като заточениците прииждали от всички краища. Новината се била разпространила навсякъде. От своя страна Мелеаган също сложил доспехите си. След това и двамата се явили на мястото на двубоя. То било обширно пространство, разположено пред кралските покои. Кралят опитал още веднъж да вразуми своя син и да го предупреди, както може, но напразно. Той се зарекъл тържествено, че ще се бие до победа или до смърт. Пред това вироглавство кралят заявил на двамата воини:
53
Логично е Бодмагю да бъде в течение за смъртта на Галео. Кралят на Гор е васал на Галео. Когато Галео, крал на Морските острови, напуска своите владения, за да се притече на помощ на Гениевра, която Артур е прогонил под манипулационното въздействие на една измамница — мнимата Гениевра, — той назначава Бодмагю за управител на своите земи.