Градината на Рама [bg]

7.

1 април, 2204

Днешният ден е необичаен във всяко едно отношение. Още щом всички станаха, аз оповестих, че ще посветим деня на паметта на Елеонора Аквитанска, която (ако историците не грешат и ако правилно сме следвали календара) е умряла точно на този ден преди хиляда години. За моя радост цялото семейство подкрепи идеята, а Ричард и Майкъл тутакси доброволно се отзоваха да помогнат за тържеството. Майкъл, чието хоби се е прехвърлило от историята на изкуствата към готвенето, предложи да приготви специална средновековна закуска-обяд в чест на кралицата. Ричард изчезна с ТВ, прошепвайки ми, че малкият робот ще се завърне като Хенри Плантагенет.

Бях приготвила за Симон кратък исторически урок, с който да я запозная с Елеонора и света на дванадесети век. Тя беше необичайно внимателна. Дори Кати, която никога не застава на едно място за повече от пет минути, оказа съдействие и не ни прекъсна нито един път. През по-голямата част от сутринта тя кротко си игра с нейните бебешки играчки. В края на урока Симон ме запита защо е умряла кралица Елеонора. Когато й отговорих, че кралицата е умряла от старост, тригодишната ми дъщеря попита дали кралица Елеонора е „отишла в рая“.

— Откъде ти хрумна това?

— От чичо Майкъл. Той ми каза, че когато умрат, добрите хора отиват в рая, а лошите отиват в ада.

— Някои хора вярват, че има рай — изрекох аз след миг на размисъл. — Други вярват в прераждането, според което хората се връщат и живеят отново като друга личност или дори като някакъв вид животно. Трети пък смятат, че нашето съществуване е чудо с определено времетраене, с характерно начало и край, което завършва със смъртта на всеки отделен и неповторим индивид. — Усмихнах се и разчорлих косата й.

— А ти в какво вярваш, мамо? — запита тогава дъщеря ми.

Изпитах нещо много наподобяващо на паника. Опитах се да спечеля време с няколко забележки, докато съобразявах какво да отговоря. Цитат от любимата ми поема на Т. С. Елиът префуча на няколко пъти в мислите ми. За мой късмет бях спасена.

— Добър ти час, млада дамо. — Малкият робот ТВ, облечен в нещо, което трябваше да мине за средновековен костюм за езда, влезе в стаята и осведоми Симон, че той е Хенри Плантагенет, крал на Англия и съпруг на кралица Елеонора. Усмивката на Симон засия. Кати вдигна поглед и също се ухили.

— Кралицата и аз изградихме обширна империя — каза роботът и направи с мъничките си ръце всеобхватно движение, — която накрая включи цяла Англия, Шотландия, Ирландия, Уелс и половината от това, което днес е Франция. — ТВ рецитираше подготвената лекция с удоволствие и забавляваше Симон и Кати с подмиганията и ръкомаханията си. После си бръкна в джоба и измъкна миниатюрния нож и вилица, твърдейки, че той е запознал „варварите англичани“ с идеята за приборите за хранене.