Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 18 19 20 21 22 23 24 25 26 ... 163
Перейти на страницу:

След като разказал на Памела своята история, добрият половин виконт помолил тя да му разкаже нейната. И Памела обяснила как лошият Медардо й е додявал, как тя е избягала от къщи и оттогава скита из горите.

Добрият Медардо се трогнал от думите й и съчувствието му било толкова голямо, че се разпростирало над преследваната чест на младата пастирка, безутешната тъга на лошия Медардо и самотата на горкичките Памелини родители.

— Ама и тях си ги бива! — рекла Памела. — Нашите са едни стари безобразници. Няма какво да ги окайвате.

— О, помисли за тях, Памела: колко ли тъгуват в този час в старата си къща, без никой, който да ги наглежда, да работи на полето и в обора…

— Да им падне на главите дано тоя обор! — казала Памела. — Почвам да си мисля, че сте възмекушав и вместо да се разсърдите на другия Медардо за всички свинщини, дето ги върши, ще вземете и него да съжалите.

— Че как да не го съжалиш! Аз знам какво е да си половин човек и не мога да не му вляза в положението.

— Но вие сте различен, и вие малко чалнат, но добър.

Тогава добрият Медардо рекъл:

— О, Памела, хубавото на това, да си разполовен, се състои именно в осъзнаването на мъката на всеки и всичко по света от собствената му недостатъчност. Аз бях цял и не проумявах, подминавах глух и недосегаем терзанията и раните, с които е пълно навсякъде, даже там, където — докато е цял — човек най-малко смее да допусне. Не само аз, Памела, съм сломено, разкъсано създание, но и ти, и всички останали. Ала ето, сега ме крепи една братска връзка, която при някогашната си цялост не съм познавал: тази с всички недъзи и липси по света. Ако дойдеш с мен, Памела, ще се научиш да страдаш от болките на хората и да изцеляваш своите чрез изцеляването на техните.

— Това е прекрасно — казала Памела, — само дето аз имам големи неприятности с онова, другото парче от вас, което се е влюбило в мен и Господ знае какво ми гласи.

Вуйчо ми пуснал пелерината, защото бурята била свършила.

— И аз съм влюбен в теб, Памела.

Памела изскочила от пещерата:

— Ура! На небето изгря дъга, а аз си имам нов обожател. И той половинчат, но поне с добър характер.

Тръгнали под капещите клони по разкаляни пътеки. Половин устата на виконта се извивала в ласкава, незавършена усмивка.

— Е, какво ще правим? — попитала Памела.

— Най-добре да идем при твоите родители, клетите, да им помогнем малко в домакинството.

— Ти върви, ако държиш — рекла Памела.

— Държа, разбира се, мила моя — казал виконтът.

— А аз оставам тук — рекла Памела и спряла с козата и патицата си.

— Да вършим заедно добрини е единственият начин да се обичаме.

— Жалко. Аз мислех, че има и други.

— Прощавай, драга. Ще ти донеса ябълков сладкиш — и заподскачал с патерицата нататък по пътеката.

— Е, козичке? Е, патичке? — попитала Памела, като останала насаме с животинките си. — Все на такива ли ще случвам?

VIII

Откак се разчу, че се е прибрала втората половина на виконта, толкова добра, колкото лоша е първата, животът в Тералба много се промени.

Сутрин придружавах доктор Трелони в обиколката му по домовете на болните — той постепенно се върна към заниманията си с медицина и откри от колко болежки страдат моите земляци, чието здраве продължителните недоимъци подкопаваха от поколения; болежки, които никога по-рано не бяха лекувани.

Вървяхме по друмищата и попадахме на следи от миналия преди нас мой вуйчо. Добрия имам предвид — той всяка сутрин също правеше обход, при това не само на болните, но и на бедните, на грохналите, на всички нуждаещи се от помощ.

1 ... 18 19 20 21 22 23 24 25 26 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)