Шадоу стрийт 77 [bg]

Най-близкият и най-голям от трите апартамента принадлежеше на бившия сенатор Ърл Бландън. Ако дискредитираният политик се беше качил в асансьора, но така и не беше слязъл от него, както показваха охранителните камери, предстоеше да бъде разкрита мистерия, достойна да провери съобразителността на най-умните детективи. Предвид спокойствието в „Пендълтън“ през последните шест години Логан се съмняваше, че му предстои решаването на подобна загадка, и очакваше Ърл Бландън да отвори вратата в нетрезво състояние.

След като Логан позвъни три пъти, без никой да отвори, почука силно по вратата. Изчака и почука отново.

По-рано се беше обадил на портиера от дневната смяна, който беше сменил Норман Фиксър в шест сутринта и беше сигурен, че сенаторът не е напускал „Пендълтън“ през фоайето нито сутринта, нито през ранния следобед. Сега се обади на портиерката от вечерната смяна, Падмини Бахрати, която беше дошла на работа в два следобед и бе категорична, че откакто е на бюрото си, сенаторът не е излизал пеша от сградата, нито се е обаждал колата му да бъде докарана на Шадоу Стрийт.

Разбира се, ако Бландън беше излязъл от приземния етаж през източната врата на вътрешния двор, имаше вероятност да е отишъл до гаражите зад „Пендълтън“ и да е отпътувал с колата си, без да ангажира портиера с това докато обмисляше тази възможност, Логан се обади на Том Тран и го помоли да провери гаражната клетка на сенатора. Две минути по-късно началникът по поддръжката докладва, че мерцедесът на Бландън е в гаража. Не беше отпътувал.

След като позвъни още веднъж на звънеца на 3-D и отново никой не отвори, Логан отключи със секретния си ключ. Ако сенаторът си беше у дома, той не беше заключил нито с веригата, нито с резето, които не можеха да се отворят отвън.

През отворената врата, но все още в коридора, Логан извика:

— Сенатор Бландън? Господине, у дома ли сте?

Апартаментът на сенатора беше два пъти по-малък от този на сестрите Къп. Стига да не беше в безсъзнание или под душа, щеше да чуе Логан.

При спешен случай, когато имаше причини да се вярва, че някой от живущите е смъртно болен или по някаква причина не е в състояние да осигури достъп, правилникът на асоциацията на собствениците гласеше, че охранителят може да отвори апартамента с шперц, но единствено в присъствието на портиера или началника по поддръжката. Целта беше да се намали и без това минималната възможност някой от служителите по сигурността да извърши кражба.

Тъй като Ърл Бландън беше раздразнителен и толкова пропит с алкохол, та би могъл да бъде наречен кибритлия, ако не експлозивен, Логан Спранглър реши да влезе в апартамента сам. Ако сенаторът не беше изпаднал в безпомощно състояние, щеше да е особено недоволен от нахлуването. Защитната броня на Бландън беше параноята, моралното негодувание — негов меч и той никога не пропускаше възможност да се обиди. Би се ядосал от един неканен посетител, но двама щяха да го вбесят.