Шадоу стрийт 77 [bg]

Собствениците, които нямаха домашна помощничка на пълен работен ден или почасово, наемаха, какъвто бе случаят със сенатора, услугите на фирма за почистване, одобрена от управителния съвет. Обикновено я ползваше веднъж или два пъти седмично. Според графика, подаден на охраната от главния портиер, който организираше обслужването, прислужницата на Ърл Бландън идваше всеки вторник и петък. Днес беше четвъртък. Не беше идвала прислужница, за да оправи леглото.

На пода в основната баня лежаха намачкани две големи хавлиени кърпи. Когато Логан ги докосна с пръст, установи, че не са влажни. Отвори стъклената врата и не откри и капчица вода по облицованата с мрамор душкабина, а фугите също изглеждаха сухи.

Сенаторът беше взел душ най-малко преди двайсет и четири часа, още преди да излезе вечерта. Очевидно не беше спал в леглото си тази нощ. Доказателствата потвърждаваха, че при прибирането си у дома се беше качил в асансьора, но колкото и невероятно да изглеждаше, не беше излязъл от него.

При цялото старание на политиците да убедят обществото, че са магьосници, способни на чудеса, те нямаха вълшебни наметала, които да ги правят невидими, или хапченца, от които да се смалят като мравки. Щом сенаторът не беше излязъл от асансьора през вратите му, значи се беше измъкнал през аварийния изход на тавана.

Как Бландън беше успял да направи това през онези двайсет и три секунди, през които камерата в асансьор: беше спряла да функционира, и защо би предприел подобно нещо, бе необяснимо за Логан Спранглър. Подробен оглед на асансьора можеше да го насочи към отговора.

В момента, в който излизаше от банята, изпод сградата се надигна нов тътен и лампите в тази и съседната спи угаснаха. В непрогледната тъмнина откачи петнайсетсантиметровото фенерче от колана си и го включи. Яркият би светодиоден лъч беше по-силен от тези на обикновените фенери и въпреки това почти беше излязъл от банята, преди да осъзнае, че всичко наоколо е променено.

Сякаш няколкото секунди тъмнина всъщност бяха години. Белият мраморен под, доскоро блестящ от чистота, беше покрит с мръсотия. Липсваха парченца от декоративния фриз от зелен и черен гранит. Никелираната мивка беше набраздена от зелени и ръждиви петна. От кранчетата и чучура висяха мърляви паяжини, сякаш от тях много отдавна не беше текла вода. Отражението на Логан в огледалото, сега замъглено и осеяно е петна, все едно зад него беше пораснала плесен, изяла част от сребърното покритие, не беше пълно — като че ли липсваше част от истинския човек. Необяснимата внезапна разруха около него за миг го остави без дъх и тон донякъде очакваше да открие, че е остарял заедно с помещението. Ала беше си останал същият, както когато се бръснеше пред огледалото в собствената си баня тази сутрин: късо подстригана прошарена коса, лице, излъчващо опит, но все още без умората от възрастта.