Последният ден на Сътворението

— Седнете най-после, майор Стенли — усмихна му се той и отметна буйния кичур от челото си.

— Благодаря, сър — каза Стив и потъна в огромното кресло. Почувствува се безкрайно малък в тази вещ, когато облегна ръцете си на огромните издути облегалки. Полуразпраните кожени парчета, образували някога вътрешната част на гладката повърхност, се напипваха меки като саждени парцали.

— Изглежда, пак ще ви намерят занимание на вас, астронавтите — каза генералът и многозначително размаха някакъв формуляр. «Карай направо де!» — помисли си Стенли и се опита с бегъл поглед да долови нещо от заглавната част на формуляра, но напразно. Писъкът на двигателите бе сведен до скимтене от изолиращите шума прозорци на бараката, но като летец приглушеният шум го смущаваше повече, отколкото ако се намираше навън. Оттатък, от другата страна на пистата, кротко пасеше стадо овце, без да се вижда някакъв овчар.

— Или ще се срещнем отново през следващата седмица или след пет години — заяви Снайднам, — така поне е написано в писмото от НАСА.

Значеше ли това, че въпреки всичко подготвяха кораб с екипаж за Марс? Слуховете, че Съветите готвели такава експедиция, никога не бяха напълно заглъхвали, съзнателно раздухвани и от НАСА. Но правителството все не стигаше до никакво решение. Колебаеха се, и навярно с право, защото един след друг се откриваха и закриваха стартовите прозорци към Марс, без от Байконур да е излетял нито един кораб с екипаж, който да се е отправял по-далеч от околоземните орбити. Да не би колебаещите се все пак да се бяха излъгали?

Две тренировъчни машини се спуснаха надолу, отправиха се плътно една след друга към пистата, профучаха като сенки покрай прозореца и веднага излетяха отново с виещи като сирени мотори. Вертолетите от другата страна на пистата сякаш за миг се стопиха в трепкащите като мараня реактивни газове на моторите и пак застинаха.

— Това е всичко, което можах да измъкна от получената покана, майор Стенли — каза Снайднам, — и един самолетен билет за Маями.

— Благодаря, сър — кимна Стенли, въпреки че не му беше ясно за какво всъщност благодари.

— НАСА търси доброволци, явно за нещо много голямо. Вие сте деветият пилот, когото канят от моите части.

— Аха — рече Стенли малко разочарован.

— Надявам се да се видим отново през идната седмица, майоре.

— Ако решите, сър, аз ще отхвърля предложението им — каза Стив.

Генералът го погледна за няколко секунди, като едновременно се усмихна и сбърчи неодобрително чело:

— Не, не, майоре. Ще направите, каквото се иска от вас, само ако имате някои сериозни възражения, тогава! Не ми се ще да ви пусна, защото сте един от най-добрите ми пилоти, но вие сте квалифициран астронавт и вашето обучение струваше немалко пари. Щом като сте нужен, трябва да бъдете на разположение.

Снайднам се изправи. Стенли побърза да стане от креслото и козирува, но генералът не отвърна, приятелски подаде над бюрото загорялата си десница. Стенли я стисна и сърдечно я разтърси.