Загадката на остров Тьокланд
- Автор: Хисберт Хоан Мануел
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Лъчезар Мишев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на остров Тьокланд». Краткое содержание книги:
След като провери дали решението е правилно, строгият съдник осведоми Корнелиус Берцот, че трябва незабавно да се захване с третото изпитание. Спуснаха се отново по една вита стълба. Във въздуха се носеше прокобата, че трудностите при последния опит ще бъдат може би непреодолими, така че Тьокланд да стане един непрекъснат сън, недостижим в далечината на океана.
Влязоха в някакво подземие. Там, в средата, огряна от тънки лъчи светлина, плътна, съвършено кръгла, без поричка или прашинка по нея, неподвижна и недоверчива като запокитена полупрозрачна планета, една огромна кристална топка очакваше най-храбрия от всички участници в конкурса.
Сложена беше върху мраморна черна поставка насред зала с тъмни стени. Беше като обикновената топка с гатанките, само че много по-голяма, повече от един метър в диаметър. В мрачното подземие проблясваше единствено сферата от дебел кристал благодарение на няколкото електрически крушки, които чертаеха по нея гъсти линии от светлина.
Без никакви заобикалки суровият съдник на изпитанията промърмори:
— Какво е посланието на топката? За да го откриете, разполагате с три минути плюс трите спестени секунди от предишната задача.
Тозчас, без да мигне, навъсен и високомерен, той пусна в ход хронометъра си.
Корнелиус пристъпи към кълбото и предпазливо го побутна. Съпротивата му бе същата като на парче олово. Тежеше страшно много, почти не можеше да го помръдне, и той не допусна, че това ще му послужи за нещо. Загадките на Казацкян не изискваха физическа сила от участника, те имаха друга особеност, друго обяснение. Топката беше бляскаво полупрозрачна, вътре в нея се виждаше само стъкло, окъпано в светлина. Тя бе толкова поразителна, колкото и най-големият диамант. Съвършената й закръгленост сама по себе си говореше по-скоро за непроницаема загадка, която няма да разкрие никаква тайна, дори да я разглеждаш векове наред.
— Какво е посланието на топката? Какво е посланието на топката? — докато го повтаряше объркан, без никаква следа, Корнелиус накрая сметна въпроса за нелеп. — Ами ако в края на краищата тази сфера изобщо няма послание!
Усещаше в главата си опасна пустота. Поради своето трайно и чудесно естество топката можеше да се тълкува по най-различни начини, към нея можеха да се отнесат стотици находчиви изречения, купища мъчнопроизносими думи, дузини игрословия, всички еднакво далечни на скритото решение. И в това се състоеше голямата опасност — да се объркаш във въображаеми съзерцания и да изразходваш времето си напразно.
Берцот не биваше да се отдава на неясни съновидения. За нищо нямаше да му послужат разните миражи в една топка, която не показваше нищо друго. Отговорът беше тук, точен като теорема, невидим като мисълта, и го гледаше подигравателно, без той да може да го съзре.
— Изтече една минута! — извести от мрака безпощадният служител на Казацкян.
— Посланието на сферата… Може би е извън нея! — помисли внезапно предполагаемата жертва.
Той се хвана веднага за това хрумване, минало през главата му. Всеки друг път му се струваше непреодолим. Ала когато се накани да търси, разбра, че всичко е както в началото. Не беше напреднал нито крачка, а половината от предоставеното време се изпаряваше между ръцете му. Беше заслепен от съзерцаването на осветената топка. Слабият отблясък, разпръскван от сферата, засилваше полумрака наоколо. Затвори за малко очи, за да премахне временната си слепота. Подир няколко ценни секунди той погледна отново. Сега помещението се виждаше по-ясно.
Провери пак какво бе видял, като влезе в помещението: в пустата стая нямаше нищо, нищо друго освен самотната и величествена топка, неподвижната поставка и чудните отблясъци. Отчаяно заопипва наоколо. Никакъв успех. Усещаше, че е на крачка да изгуби възможността да замине за Тьокланд. Опипа и поставката, за да потърси някаква дупка, пружина или двойно дъно, и пак не сполучи. Подпорката, където стоеше топката, нямаше ни пукнатини, ни прозирки, черната й лъскавина изключваше всякаква следа или ожулване, което би могло да се «прочете» по някакъв начин, твърда беше като скала. Нищо не можеше да се направи.
— Две минути вече — изръмжа почти доволен строгият служител, който разбираше объркването на Берцот и усърдно пазеше ключа към загадката.
Степите и таванът бяха облицовани с грубо черно платно, което придаваше още по-голямо безмълвие и тайнственост на надвисналия полумрак. Циментовият под беше съвсем гладък, по него не се виждаше никакъв надпис, белег или диря. Корнелиус потропа с крак по него — беше удивително устойчив. Всичко там беше нямо, трайно, чудно. Откъде да измъкне тогава ключа към тайната на топката? Откъде?