Игра на тронове [A Game of Thrones - bg]

Лувин подръпна верижката, която се беше впила в кожата и стягаше гърлото му.

— Ръката на краля има голяма власт, милорд. Власт да открие истината за смъртта на лорд Арин, да изправи убийците пред кралското правосъдие. Власт да защити лейди Арин и сина й, ако най-лошото се окаже истина.

Нед огледа безпомощно стаята. Сърцето на Кейтлин беше с него, но тя разбираше, че точно сега не може да го утеши в прегръдките си. Първо трябваше да се спечели победата, заради децата й.

— Казваш, че обичаш Робърт като роден брат. Нима ще го оставиш в обкръжението на Ланистър?

— Другите да ви вземат и двамата — мрачно измърмори Нед, обърна им гръб и отиде до прозореца. Тя и майстерът зачакаха кротко, докато Едард Старк си вземе безмълвно сбогом с дома, който обичаше. Когато най-сетне той се обърна, беше уморен и тъжен, а в ъгълчетата на очите му блестеше влага. — Баща ми веднъж замина на юг, за да се отзове на кралски призив. Така и не се върна.

— Друго време — каза майстер Лувин. — Друг крал.

— Да — глухо отвърна Нед. И седна в едно кресло до камината. — Кейтлин, ти ще останеш в Зимен хребет.

Думите му срязаха сърцето й като лед.

— Не — отвърна тя изплашена. Това ли щеше да бъде наказанието й? Никога повече да не види лицето му, да не усети повече ръцете му около себе си?

— Да — заяви Нед с тон, нетърпящ възражения. — Трябва да управляваш севера вместо мен, докато аз изпълнявам прищевките на Робърт. В Зимен хребет винаги трябва да има един Старк. Роб е на четиринадесет години. Скоро ще стане пълнолетен. Трябва да се научи да управлява, а аз няма да съм тук, за да го уча. Включвай го в съветите си. Трябва да е готов, когато му дойде времето.

— Ако рекат боговете, няма да чака дълго — измърмори майстер Лувин.

— Майстер Лувин, на вас разчитам като на човек от моята кръв. Подкрепяйте жена ми със съвета си във всички неща, и малки, и големи. Учете сина ми на неща, които трябва да знае. Зимата иде.

Майстер Лувин кимна мрачно. Настъпи тягостна тишина. Накрая Кейтлин събра кураж да зададе въпроса, от чийто отговор се боеше най-много.

— А другите ни деца?

Нед стана, прегърна я и приближи лицето й до своето.

— Рикон е много малък — промълви той. — Той трябва да остане с теб и Роб. Останалите ще отведа с мен.

— Не бих могла да го понеса — отвърна разтреперана Кейтлин.

— Трябва да го понесеш. Санса трябва да се омъжи за Джофри, това вече е ясно. Не можем да им дадем никакви основания за подозрение към нашата преданост. А и за Аря е крайно време да изучи порядките в южните дворове. След още няколко години ще дойде и нейното време за венчило.

Санса щеше да засияе при новината, че ще замине на юг, каза си Кейтлин. А и боговете бяха свидетели, че Аря имаше нужда от повече изтънченост. Макар и с болка, тя ги откъсна от сърцето си. Но не и Бран. Никога Бран.

— Да — промълви тя. — Но моля те, Нед, заради обичта, която храниш към мен, нека Бран остане тук в Зимен хребет. Той е само на седем.