Игра на тронове [A Game of Thrones - bg]

Майстерът изчака вратата зад гърба му да се притвори и заговори чак тогава.

— Милорд — обърна се той към Нед, — моля да ме извините, че наруших отдиха ви. Но са ми оставили съобщение.

Нед го погледна раздразнено.

— Оставили? От кого? Вестоносец ли е дошъл? Не са ми казали.

— Няма никакъв вестоносец, милорд. Само една гравирана дървена кутия, оставена на масата в обсерваторията ми, докато дремех. Слугите ми не са забелязали никого, но трябва да е донесена от някой от свитата на краля. Не сме имали други гости от юг.

— Дървена кутия, казваш? — учуди се Кейтлин.

— Вътре има чудесна нова леща за обсерваторията. От Мир, както изглежда. Майсторите на лещи в Мир нямат равни на себе си.

Нед се намръщи. Кейтлин знаеше, че трудно търпи такива глупости.

— Леща. И какво общо има това с мен?

— И аз се запитах същото — отвърна майстер Лувин. — Явно тук се крие нещо повече, отколкото се вижда на пръв поглед.

Кейтлин потръпна под тежките кожи.

— Лещата е инструмент, който ни помага да виждаме.

— Наистина. — Той опипа нервно нашийника на ордена си — тежка верига, стегната около шията му под халата, всяка брънка от която бе изкована от различен метал.

Кейтлин усети как страхът отново пропълзя по тялото й.

— Но какво е това, което са поискали да видим по-ясно?

— Точно това се запитах и аз. — Майстер Лувин извади от ръкава си здраво стегнат хартиен свитък. — Истинското послание намерих скрито в двойно дъно, когато разглобих кутията, с която се появи лещата. Но то не е за моите очи.

Нед протегна ръка.

— Дай ми го тогава.

Лувин не помръдна.

— Съжалявам, милорд. Но писмото не е и за вас. Белязано е за очите на лейди Кейтлин и за никой друг. Може ли да се приближа?

Кейтлин кимна, без да посмее да проговори. Майстерът постави свитъка на масичката до леглото. Беше запечатан с капка син восък. Лувин се поклони и заотстъпва към вратата.

— Остани — заповяда Нед. Гласът му беше гробовен. Погледна Кейтлин. — Какво има? Защо треперим, милейди?

— Боя се — призна тя. Посегна и взе писмото с разтреперана ръка. Кожите паднаха от голите й гърди, но тя забрави за голотата си. Върху синия восък над пълна луна кръжеше сокол. Печатът на дома Арин. — От Лиза е. — Кейтлин вдигна очи към съпруга си. — Няма да ни зарадва. Скръб има в това писмо, Нед. Усещам го.

Лицето на Нед помръкна.

— Отвори го.

Кейтлин счупи печата.

Очите й зашариха по думите. Отначало й се сториха пълна нелепост. После си спомни.

— Лиза никога не рискуваше. Като момичета, докато бяхме заедно, двете си имахме свой таен език.

— Можеш ли да го прочетеш?

— Да — призна Кейтлин.

— Кажи ни тогава.

— Може би трябва да се оттегля? — каза майстер Лувин.

— Не — спря го Кейтлин. — Ще ни трябва съветът ви. — Отметна кожите и слезе от леглото. Нощният въздух натежа студен като гроб върху кожата й, щом закрачи през стаята.