Игра на тронове [A Game of Thrones - bg]

Но той направи много повече. Старките не бяха като другите хора. Нед доведе със себе си копелето у дома и го нарече „синко“ пред целия север. Когато най-сетне войните приключиха и Кейтлин пристигна в Зимен хребет, Джон и кърмачката му вече се бяха настанили в детските покои.

Това я сряза дълбоко. Нед не искаше и дума да й каже за майката, но в един замък няма тайни и Кейтлин скоро чу приказките на слугините си, които те пък бяха чули от устните на войниците на съпруга й. Шепнеха за сир Артър Дейн, Меча на утрото, най-опасния от седемте рицари на кралската гвардия на Ерис, и как младият им лорд го посякъл в двубой. И разправяха как след това Нед върнал меча на сир Артър на красивата му млада сестра, която го чакала в един замък на име Звездопад, на брега на Лятното море. Лейди Ашара Дейн, висока и светлолика, с омайващо виолетови очи. Две нощи й бяха нужни, докато намери в себе си кураж, но накрая, една нощ в леглото, Кейтлин попита мъжа си за истината. Попита го в очите.

И това беше единственият път през всичките им години, когато Нед я изплаши.

— Никога повече не ме питай за Джон — каза й той, студен като лед. — Той е моя кръв и това е всичко, което трябва да знаеш. А сега държа да науча откъде сте чула това име, милейди. — Врекла се беше да му се подчинява. Каза му го. И оттогава приказките секнаха, а името Ашара Дейн повече не се чу в Зимен хребет.

Която и да беше майката на Джон, сигурно я беше обичал силно, защото каквото и да кажеше Кейтлин, не можеше да го убеди да отпрати момчето. Това тя не можеше да му прости. Обикнала беше съпруга си с цялото си сърце, но не можеше да намери в себе си и капка обич за Джон. Заради Нед можеше да преглътне дузина копелета, стига да не се мяркаха пред очите й. Но не, Джон трябваше да е все пред очите й. И колкото повече растеше, толкова повече приличаше на Нед — много повече от законните синове, които му беше родила тя. Неизвестно защо, това още повече влошаваше положението.

— Джон трябва да се махне — каза тя.

— Двамата с Роб са си близки — отвърна Нед. — Надявах се, че…

— Не може да остане тук — сряза го Кейтлин. — Той е твой син, не мой. Няма да го държа при мен. — Знаеше, че е тежко, но беше истина. Нед нямаше да направи добро на момчето, ако го оставеше тук в Зимен хребет.

Нед я изгледа с болка.

— Знаеш, че не мога да го отведа на юг. За него няма да има място в двора. Момче с име на копеле… знаеш какво ще приказват за него. Ще го смачкат.

Кейтлин стегна сърцето си срещу плахата молба в очите на мъжа си.

— Разправят, че самият Робърт е баща на дузина копелета.

— Но никое от тях дори не е виждало двора! — кипна Нед. — Ланистърката се е погрижила за това. Как можеш да си толкова жестока, Кейтлин? Та той е още момче. Той…

Гневът го бе обладал. Можеше да каже още, и по-лошо, но майстер Лувин се намеси.

— Има и друго решение — каза кротко той. — Брат ви Бенджен дойде преди няколко дни при мен за Джон. Изглежда, че момчето желае да облече черното.

Нед го погледна слисан.