Игра на тронове [A Game of Thrones - bg]

— Разбирам. — Чичо му погледна през рамо към издигнатата маса в другия край на залата. — Брат ми тази нощ не изглежда много празнично настроен.

Джон също го бе забелязал. Едно копеле трябваше да свиква да забелязва разни неща, да прочита истината зад хорските очи. Баща му спазваше всички дължими норми на учтивост, но в него се усещаше една напрегнатост, каквато Джон не бе виждал досега. Говореше малко и често поглеждаше навъсен към залата, с празен поглед. На два стола от него, кралят пиеше непрекъснато. Широкото му лице бе почервеняло под черната брада. Вдигаше тост след тост, смееше се гръмко на всяка шега и нападаше всяко блюдо като прегладнял. Кралицата до него изглеждаше студена като изсечена от лед.

— Кралицата също е сърдита — пошушна тихо Джон на чичо си. — Следобеда татко заведе краля долу в криптата. Кралицата не искаше да го пусне.

Бенджен го погледна изпитателно.

— На теб май почти нищо не ти убягва, а, Джон? Човек като тебе може да ни е полезен на Вала.

Джон преглътна гордостта си.

— Роб е по-силен от мен с пиката, но аз съм по-добър с меча, а според Хълън яздя не по-зле от всеки друг в замъка.

— Забележителни постижения.

— Вземи ме с теб като тръгнеш към Вала — изведнъж каза момчето. — Татко ще ми разреши да отида, ако го помоля. Знам, че ще разреши.

Чичо Бенджен се вгледа съсредоточено в лицето му.

— Валът е тежко място за едно момче, Джон.

— Аз вече съм почти мъж — бурно възрази Джон. — Според майстер Лувин копелетата растат по-бързо от другите деца.

— Така е. — Бен прехапа замислено долната си устна. После взе чашата на Джон, напълни я от прясно поднесената кана и отпи.

— Дерен Таргариен бил едва на четиринайсет години, когато завоювал Дорн — каза Джон. Младият Дракон беше един от любимите му герои.

— Завоевание, продължило цяло лято — изтъкна чичо му. — Твоето дете-крал е загубило пет хиляди души, за да го завладее, и двайсет хиляди, за да го удържи. Трябвало е някой да му каже, че войната не е играчка. — Отново отпи от виното. — Освен това… — Бен отри устата си — Дерен Таргариен умрял едва на осемнадесет години. Или си забравил тази част?

— Нищо не забравям — похвали се Джон. Виното го правеше смел и той се мъчеше да стои изправен, за да изглежда по-висок. — Искам да служа в Нощния страж, чичо.

Отдавна и много упорито си го беше мислил, докато лежеше нощем в леглото си, а братята му наоколо спяха дълбоко. Роб един ден щеше да наследи Зимен хребет, щеше да командва големи армии като пазител на Севера. Бран и Рикон щяха да са знаменосците на Роб и да управляват гарнизони от негово име. Сестрите му Санса и Аря щяха да се омъжат за наследници на големи домове и да заминат на юг като господарки на собствените си замъци. Но какво можеше да се надява да получи едно копеле?

— Още не знаеш какво искаш, Джон. Нощния страж е заклето братство. Ние нямаме семейства. Никой от нас няма да стане баща. Невястата ни е дългът. Честта е нашата любовница.

— Едно копеле също може да има чест — отвърна Джон. — Готов съм да положа клетвата ви.