Игра на тронове [A Game of Thrones - bg]

Нимерия я чакаше в караулното, в подножието на стълбището. Скочи на крака веднага щом зърна Аря и момичето разцъфна в усмивка. Вълчето я обичаше, въпреки че никой друг не я обичаше. Навсякъде ходеха заедно и Нимерия спеше в стаята й, свита под леглото до краката й. Ако майка й не беше забранила, Аря с радост щеше да вземе с вълчето със себе си при везането. Пък нека тогава септа Мордейн да й се кара за бодовете.

Аря я отвърза и Нимерия я близна нетърпеливо по ръката. Имаше жълти очи. Уловяха ли слънчева светлина, блясваха като жълтици. Аря я беше нарекла по името на войнствената кралица на Ройн, превела народа си през Тясното море. Това също бе предизвикало голям скандал. Санса, разбира се, беше нарекла своето кутре „Лейди“. Аря направи физиономия и гушна силно вълчето си. Нимерия близна ухото й и тя се изкиска.

Септа Мордейн сигурно бе известила вече лейди майка й. Ако си идеше в стаята, щяха да я намерят. Аря никак не държеше да я намерят. Хрумна й нещо по-добро. Момчетата тренираха в двора. Искаше да види как Роб ще просне „галантния“ принц Джоф по гръб.

— Хайде — прошепна тя на Нимерия. Затича се и вълчето припна по петите й.

В покрития мост между оръжейната и Голямата цитадела имаше прозорец, от който можеше да се наблюдава целият двор на замъка. Двете се запътиха точно натам.

Пристигнаха зачервени и останали без дъх и завариха Джон, седнал на перваза и вдигнал единия си крак към брадичката. Гледаше действието отвън толкова унесено, че като че ли не забеляза появата й, докато бялото му вълче не тръгна да ги посрещне. Нимерия заситни боязливо. Дух, вече по-голям от събратята си, я подуши, близна леко ухото й и я остави. Джон я изгледа с любопитство.

— Не трябваше ли сега да бодеш с иглите, сестричке?

Аря изкриви лице.

— Исках да видя как се бият.

— Тогава ела тук — усмихна й се той.

Аря се качи на прозореца и седна, а отвън я посрещна хор от пъшкания и тропот.

За нейно разочарование се оказа, че е упражнение на по-малките. Бран беше така подплатен, че изглеждаше все едно са го овъргаляли в кокошарник, а принц Томен, който бездруго си беше пълничък, сега изглеждаше направо кръгъл. Двамата пуфтяха, пъшкаха и се налагаха с омекотени с парцали и кожа дървени мечове под бдителния надзор на сир Родрик Касел, оръжейника — едър и тромав като кегла мъж с величествено бели бакенбарди. Дузина зяпачи, мъже и момчета, подвикваха окуражително наоколо, а най-силно кънтеше гласът на Роб. Тя зърна до него Теон Грейджой в туниката, извезана със златния кракен на неговия род, с ироничното презрение, изписано на лицето му. Двамата противници се олюляваха и Аря прецени, че се бъхтят вече от доста време.