Игра на тронове [A Game of Thrones - bg]

— Виж само украсите по палтото му — подхвърли Джон.

Аря се загледа. Върху гърдите на дебело подплатеното палто на принца се виждаше красиво извезан щит. Везмото несъмнено бе изключително.

Знакът беше разделен по средата: от едната страна коронования елен на кралския род, от другата — лъва на Ланистър.

— Ланистърови са горди — отбеляза Джон. — Човек би казал, че кралският герб стига, но не. С това той изравнява майчиния си дом с честта на кралския.

— Жената също е важна! — възрази Аря.

Джон се изкиска.

— Може би и ти ще направиш същото, сестричке. Ще съчетаеш Тъли със Старк на герба си.

— Вълк с риба в устата? — Това я разсмя. — Ще изглежда тъпо. Обаче, щом момичетата не могат да се бият, защо получават гербове?

Джон сви рамене.

— Момичета получават гербове, но не и мечове. Копелетата получават мечове, но не и гербове. Така и не схванах правилата, сестричке.

Долу на двора се чу вик. Принц Томен се търкаляше в прахта, мъчеше се да се изправи и падаше. Дебелите подплънки му придаваха вид на костенурка, обърната на гръб. Бран стоеше над него с вдигнат дървен меч, готов отново да го халоса, щом се изправи. Мъжете почнаха да се смеят.

— Достатъчно! — извика сир Родрик, подаде ръка на принца, дръпна го и го вдигна на крака. — Добър бой. Лу, Донис, помогнете им да си свалят бронята. — Озърна се. — Принц Джофри, Роб, още един рунд?

Роб, вече запотен от предишната схватка, пристъпи нетърпеливо напред.

— С удоволствие.

Джофри излезе на слънцето в отговор на поканата на Родрик. Косата му блесна като предено злато. Изглеждаше отегчен.

— Това е игра за деца, сир Родрик.

Теон Грейджой изведнъж се разсмя гърлено.

— Че вие сте си деца.

— Роб може да е дете — каза Джофри. — Аз съм принц. И ми омръзна да пердаша Старк с някакъв си меч играчка.

— Ти получи повече пердах, Джоф — каза Роб. — Страх ли те е?

Принц Джофри го изгледа.

— Ах, ужасно. Ти си толкова по-голям. — Неколцина от мъжете на Ланистър се разсмяха.

Джон изгледа намръщено сцената.

— Джофри е едно истинско малко говно.

Сир Родрик замислено попипа белите си бакенбарди.

— Какво предлагате? — обърна се той към принца.

— Истинска стомана.

— Готово — сряза го Роб. — Ще съжаляваш!

Оръжейникът хвана рамото на Роб да го успокои.

— Истинската стомана е твърде опасна. Ще ви разреша мечове за турнир, с притъпени остриета.

Джофри замълча, но един от непознатите за Аря мъже — снажен рицар с черна коса и белези от изгаряния по лицето — тръгна и застана пред принца.

— Това е вашият принц. Кой сте вие, та да му казвате, че не може да има острие на меча си, сир?