Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
— Я почакай! — спрях го. — Къде са вещите на затворника?
Но стражът заотстъпва и измрънка недоволно:
— Смяната ми свърши. Извикайте следващия.
Хелър се надигна и седна. Предпазливо отпиваше от каната, без да прекалява, чакаше да спадне отокът на езика му. Пак натиснах сигнализатора, ядосвах се, че тъпакът дори не предаде искането ми на онзи, който го е сменил.
Мина поне половин час и няколко напразни сигнала, преди да се появи един огромен и самонадеян тип, явно родом от Калабар.
— К,во става тука, бе? — раздразнено попита той. — Зън, зън, зън! Не оставяте човек да си подремне!
Направих крачка-две и вдигнах взривострела. Надвисващото туловище тежеше поне триста фунта, голо до кръста и нашарено от белези. Лицето му би могло без проблеми да ви причини чести кошмари.
— Донеси нещата на затворника! Блуза, обувки и часовник!
Обърнах се към Хелър и той кимна, че това е всичко.
— А ти от коя служба си, бе? — не мирясваше грамадният страж. — Откъде да те знам какъв си! Що не си с униформата на апарата, а?
— Ще ти се отблагодаря за любезността — уверих го. Много ясно съзнавах, че съм на цяла миля под земята и в ръцете на тукашните бандити.
Чудовището кимна, сякаш само това бе очаквало да чуе, и веднага изчезна.
Хелър недоверчиво хапна малко от съдържанието на кутията. Успя да преглътне само с помощта на вода от каната. Аз отново размахах пред очите му заповедта на Великия съвет.
— Това е чудесна перспектива пред вас — казах с мазен глас.
Хелър завъртя глава.
— Да изчакаме.
На едрия страж му трябваше доста време, докато се върне. Под едното му око се виждаше нова драскотина. Захвърли обувките на пода пред Хелър и му натика под носа вече окаяно изглеждащата блуза.
— Като са го докарвали тука, не бил носил часовник — заяви стражът.
Погледнах въпросително Хелър.
— Едва ли сте играл на „куршумена топка“ с часовник на ръката.
— Бях го оставил на един приятел — обясни Джетеро. — Даде ми го веднага щом излязох от игралното поле. Тези човекоподобни го задигнаха.
— Донеси му часовника — заповядах на стража. — Няма часовник, няма и пари.
Той изръмжа тихичко и пак излезе.
Водата и храната вече помагаха. Джетеро стана и аз стиснах по-здраво взривострела. Но той само се поразкърши. После седна и използва ръкавите на блузата и водата, за да си изчисти обувките — някой друг ги беше носил и воняха.
Отново се наложи да чакаме дълго. Сега огромният страж имаше и синина до устата, а кокалчетата на юмруците му бяха ожулени. Но носеше часовника.
Преди това не бях виждал часовник на космически инженер. Взех го пръв, за да се уверя, че в него няма скрити хитроумни оръжия. Животът в апарата прави всеки твърде недоверчив. Но имаше само голяма кръгла скала с мъничка дупка и тежка метална верижка. Дадох го на Джетеро. Той кимна и се зае да го нагласява на ръката си.
— Парите — протегна ръка стражът.
Извадих банкнота от десет кредита — съвсем прилична сума за един страж в Спитеос. Но онзи я погледна, като че го беше ритнала.
— Десет, а! — излая той. — Дадох шейсет да измъкна тоя часовник!
Втурна се към Джетеро да му го отнеме. Бутнах чудовището по рамото, за да го отклоня. Завъртя се и се препъна назад в собствените си крака. Блъсна се в прътите на клетката и си удари колената в пода.
На устата му изскочи пяна.
— Ще те очистя! — кресна и се приготви да скочи.
Вдигнах взривострела, за да го убия.
Внезапно оръжието изхвърча от ръката ми. Нещо се мярна размазано пред очите ми. Хелър стовари дясната си ръка с опакото върху гърлото на стража, и то така, че ударът го вдигна от пода! Чудовището се залепи за стената с глух плясък. Смъкна се надолу като зле сглобена кукла. Устата му кървеше и несъмнено не усещаше на кой свят се намира.
Джетеро вдигна взривострела, включи предпазителя и ми подаде оръжието.
— Никога не убивай човек, ако не се налага да го направиш — спокойно ми каза той. Огледа стража. — Жив е. Дай ми седемдесет кредита — и протегна ръка към мене.
Послушно измъкнах от джоба си още шестдесет кредита и добавих десетачката от пода. Джетеро взе парите. Приклекна пред стража и започна да го потупва по бузите, докато прояви признаци на живот. Хелър му показа седемдесетте кредита.
— Ето ти парите. Благодаря ти за часовника. — Изведнъж прозвуча студеният глас на офицер от флота, нетърпящ възражения: — Сега се върни на поста си и всичко приключва.
Стражът чу какво му се казва. Взе парите и се махна толкова кротко, сякаш само бе наминал да ни попита как сме със здравето. Наистина всичко приключи.