Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
— Разполагай се като у дома си — казах му. — Отивам в Правителствения град да взема твоите заповеди.
Глава пета
Сигурен съм, че и вие сте забелязали — първото впечатление от Административния комплекс на флота в Правителствения град е като при среща с истински флот в открития Космос. Навремето техните архитекти трябва да са чули „кораби“, когато са им казали, че им поръчват „сгради“. Дразнещо е — скупчени на десет квадратни мили гола земя, те стърчат като десет хиляди грамадни сребристи кораби. Дори са подредени като тях в боен строй! Разправят, че работещите там офицери и чиновници си носели магнитните обувки за безтегловност. Колкото и да се стараете, няма да откриете нито дърво, нито дори храстче наоколо.
Когато ми се налага да отивам там, все се чувствам като натрапник, когото непременно ще прогонят. Гвардейци, гвардейци, гвардейци, врати, врати, врати, всички във формата на херметични шлюзове. Коридори, коридори, коридори. Хрумна ми, че не харесвам това място, защото винаги, като погледнат електронната ми карта и разберат, че съм от апарата, веднага се ухилват присмехулно. Но след два часа все пак се добрах до търсеното място.
Кадровият офицер на флота седеше в кубична стаичка, неотличима от всяко складче в космически кораб. От пода до тавана беше натъпкана с машини и екрани, заслепяващи с ярките си цветове. Бихте си помислили, че води битка. Пък може би точно това правеше, нали трябваше да прехвърля насам-натам четири милиона офицери.
Изглеждаше ми доста приятен човек — малко остарял, малко затлъстял. Вдигна поглед, сякаш щеше да ме поздрави весело, но не го направи. Вместо това се намръщи леко. В гласа му се долавяше учудено неодобрение.
— От къркачите ли си?
Никой не ме бе представил като „офицер от Външното управление“, носех безизразната униформа на редовните части, дори емблема нямах на предното джобче. Неволно се погледнах. Как успя да се досети? Не видях нито мазни петна, нито засъхнала храна, нито следи от кръв. Но не видях също нито стил, нито блясък. Никакво достойнство! Тъжна гледка!
Бях репетирал всичко, но посрещането ме обърка.
— Искам заповеди за прехвърляне на бойния инженер Джетеро Хелър — изтървах незабавно. Без увъртания, без лукави увещания.
Кадровият офицер на флота сурово сбърчи вежди.
Повтори си на глас името. Подръка му бяха редица бутони и мигащи светлинки, но разчиташе на паметта си.
— А, говориш за Джет! — Вече се сещаше. — Шампионът на Имперската академия по майсторско летене отпреди няколко години. А после не се ли класира и за международния турнир по „куршумена топка“? Да. Ами да, Джетеро Хелър. Голям атлет.
Всичко това ми се струваше твърде обещаващо, защото той поомекна малко. Тъкмо си отварях устата, за да повторя искането си, усмивката му внезапно изчезна.
— Ще трябва да получиш разрешение от Адмиралтейството на бойните инженери. По коридор 99. Щом излезеш, завий…
— Моля ви — прекъснах го.
Бях ходил в това адмиралтейство и те ме пратиха при него. Отчаяно бръкнах в чантата с документи и размахах заповедта на Великия съвет.
— Това отменя необходимостта от всякакви разрешения. Моля да го прехвърлите във Външното управление.
Той придирчиво огледа заповедта отгоре додолу, макар че несъмнено беше виждал стотици като нея. После впи в мен подозрителния си поглед. Стовари дланта си върху пулта и започна да си играе с бутоните, после въведе номера на заповедта в своята информационна система. Облегна се назад и се загледа в екран, в който аз не можех да надзърна. Пак се намръщи. Почти очаквах в стаичката да нахлуят гвардейци със заповед за арестуването ми.
С неподлежаща на обсъждане решителност изключи екрана.
— Не, невъзможно е!
Сянката на Ломбар пак се надвеси над мен.
— Но какво не е наред? — изграчих аз. — Да не са отменили заповедта на Великия съвет?
— Не, не — нетърпеливо ме прекъсна той. — Заповедта е регистрирана, все още действа… макар че човек трудно може да вярва на нещо, като си има работа с къркачи. — Остави тази тема и се помръщи още малко. Накрая ми върна заповедта на Великия съвет. — Просто е невъзможно и това е.
Бюрокрация! Въздъхнах с облекчение. Когато работите за апарата, истинските неприятности винаги се навъртат някъде наблизо. Но бюрокрацията е неприятност, с която всеки се бори непрекъснато. Тя е обикновена система, измислена, за да не се поема отговорност.
— И защо е невъзможно?
С тон на родител, който учи детето да си връзва обувките, той започна:
— Първо, бойният инженер служи във флота. А Външното управление — между другото, убеден съм, че си от къркачите — е съвсем друга организация в структурата на правителството. Когато казваш, че искаш да го прехвърля, всъщност настояваш той да подаде оставка от флота, да подаде молба за зачисляване във Външното управление и да достигне лека-полека и там сегашния си ранг… Това би отнело години! Сигурен съм, че нямаш години на разположение. Пък и не си ми донесъл молбата му за оставка от флота. Затова няма да стане.