Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Главата ми заработи отново. Джетеро Хелър е блестящ инженер. Завършил е цяла купчина следдипломни курсове. Въобще не мога да му бъда равен. Съвсем се обърках. Щом не е обучаван за шпионин и нищичко не знае за апарата…
— Вземи си спрейче — подкани ме Ломбар.
Посегнах нервно и зачаках следващите новини.
— Готов ли си?
Загледах го втренчено.
— „Мисия Земя“ трябва да бъде замислена и проведена така, че да се провали.
Не схващах добре.
— Изобщо не ни е нужно сегашното правителство на Волтар да нахлуе на Земята и да я завладее. Имаме си свои планове за завоюването на тази планета. И ти знаеш това, и аз го знам. И нашето ще стане много преди официалната дата. На нас хич не ни пука щяла ли Земята да има чист въздух. Толкова много планети има! Блито-3 ще използваме за други неща и това ще приключи, преди някакви си океани да се надигнат. Тъй че по дяволите въздухът!
Започна да ми просветва. Пък и се сетих, че Ломбар е от Стапхотън, в чиято атмосфера кислородът е доста малко, и затова чистият въздух беше последната му грижа.
Той прочете по лицето ми какво мисля и се засмя. Сигурно не му е било много трудно да се ориентира в мислите ми.
— Виждаш ли, още не си оценил колко съм умен!
По-скоро бих използвал думата „лукав“, казах си наум. Но за свой срам се налага да призная, че на глас го уверих:
— О, напълно оценявам ума ви!
— Въобще не можеш да го оцениш — отвърна ми той. — Трябва да подложим на Джетеро Хелър такава динена кора, че да се издъни страхотно. И колкото по-скоро, толкова по-добре. Щом Рат и Търб участват и ти ръководиш, съвсем лесно ще постигнете това.
Този комплимент не ми хареса кой знае колко. Ломбар го забеляза.
— Ще се наложи да проявиш цялата си хитрост — продължи той малко припряно. — Джетеро Хелър, да му се „бибип“ и на личицето, и на майсторлъка, не е от онези, дето лесно се лъжат. Но ти си длъжен да се постараеш — той трябва да се провали напълно, абсолютно и тихичко. Първите му отчети ще бъдат истински. После ще усвоим неговия стил. Само трябва да спъваш всякакъв напредък при него и да го наглеждаш да не върши щуротии. Ще продължим да пращаме „отчети“ от името на Джетеро Хелър, каквито ни душа поиска, фалшиви до последната буква.
Съзрях още един тъмен облак на хоризонта.
— Няма лесно да се помири, че го отвлякохме — казах. — Може да откаже сътрудничество с нас.
— Признавам, това отвличане намирисва на грешка, но чудесно се вписва в последните ни планове.
Ломбар потърси нещо в джобовете на туниката си, тръгна към вратата и ми кимна да го последвам.
— Ела да видиш как един майстор оправя нещата.
И аз тръгнах след него, за да започнем „Мисия Земя“, мисията, която трябваше да се провали внимателно и грижливо.
Чувствах се неописуемо зле.
Глава втора
За повечето хора спускането в утробата на Спитеос беше като слизане в кръговете на ада, които някои религии обещават на нечестивците.
Но аз винаги си представях, че влизам в чудовищно леговище на диви зверове. И поизостанах от Ломбар, за да си взема взривострел от оръжейната. Долу самите пазачи са криминални типове. Бях облечен в обичайната сива униформа на Общите служби, без каквито и да било рангови опознавателни отличия. Нямах никакво положение в това място — възможно бе да ме нападнат не само отчаяни затворници, но и самите стражи, за да ме ограбят.
Стремително падахме надолу по транспортните тунели, а гнусната смрад вече ме задавяше. Излязохме на минус етаж 501. Вонята беше страшна — понякога не махаха останките на умрелите, а ги зарязваха в килиите, докато потрябват за други затворници. Най-често просто хвърляха новата жертва при трупа.
Заобикаляше ни дълга дупка с плесенясали гъсти телени мрежи вместо стени. Иззад преградата на тока с високо напрежение ни гледаха няколко чифта хлътнали очи. На по-горните етажи бяха разположени тайните лаборатории на апарата, а тук в някои от килиите се намираха свидетелствата за тяхната научна работа — изродени, разкривени остатъци от изоставени експерименти, още живи, зловещи и забравени от всички.
Ломбар вървеше напред в черната си генералска униформа, поклащаше в ръка жилото и не поглеждаше нито за миг встрани, глух за стоновете и молбите, които ни съпровождаха.
Завихме зад един ъгъл и се озовахме в малка стая, мъждиво осветена от зеленикава светлинна плочка. В далечния край се виждаше клетка, по-здрава от обикновените, твърде ниска, за да стои някой изправен в нея. Ломбар натисна бутон и вратата отскочи наляво.
Джетеро Хелър се излежаваше на студен каменен одър. В слабата светлина успях да видя, че носи белия си някога панталон, но му бяха взели блузата и обувките. Никой не се бе погрижил за раната от парализиращия кинжал и кръвта бе засъхнала по рамото му. Китките му бяха стегнати в електрически белезници — от онези, които непрекъснато дразнят кожата. Наоколо нямаше съдове за ядене, значи най-вероятно не го бяха хранили. А откога беше тук? От четири дни?