Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Ами да. Прав бях да се боя. Бях загазил! От отчаяние успях да се справя с гласа си.
— След… след като се провалих?
— Стига бе, Солтан — отвърна ми Ломбар, — нищо не можеше да направиш. Отчетът на Хелър е тръгнал по съвсем други канали, въобще не е минавал през твоите ръце и ти не би могъл да го докопаш, колкото и да се напъваш.
Така си беше. Щом нямаше копия, нямаше как да науча и да вдигна по тревога Отдела на сенките, за да ми помогнат в открадването на истинския отчет и подмяната му с моите измислици. Но това нямаше да ме спаси сега!
Ломбар се надигна от скамейката, очаквах да вземе жилото или още по-лошо — да повика със сигнала стражи, за да ме арестуват. Но той само застана пред огледалото, любувайки се на себе си.
— Това произшествие ни беше необходимо — обясни натъртено, — за да натъкмим нещата окончателно. Великият съвет ни заповяда определени действия и ние ще се подчиним на заповедта.
Ломбар се домъкна обратно и ме потупа по рамото. Неволно се сгърчих, нямаше как да устоя на навика.
— Солтан, назначавам те за ръководител на специалния агент, когото ще внедрим на Блито-3.
Вече разбирах. Ръководителят контролира агента по време на работата му, насочва го, нарежда му какво да прави. Ден по ден, дори час по час ръководителят отговаря за всичко, направено от агента. Ако нещо тръгне накриво, обикновено просто екзекутират ръководителя.
Ала всеки човек, особено осъденият на смърт, опитва да се пребори за живота си.
— Но… но те отпуснаха едва три милиона кредита за целия проект. Само един кораб да се разбие и край…
— Дрън-дрън — прекъсна ме Ломбар. — Ендоу може да превърне субсидия от три милиона в стотици милиони. Някой малък преразход, някоя добра новина на ушенце, някоя и друга заплаха — и всяка субсидия се превръща в източник на зашеметяващо богатство. Не, с парите нямаш проблеми. Ама никакви. Я помисли, щеше да им струва трилиони, за да организират предварително нахлуване извън графика. И то щеше да се провали.
Пак тръгна към огледалото.
— Мисля си, че съм страшно умен. Наистина! Предвидих този отчет. Сега уредих да ползваме потенциално неограничени средства. Мога да увелича трафика между Волтар и Земята дори десет пъти и никой нищо няма да пита, вече няма да заобикаляме засичащите устройства тук. Великолепно! Само трябва да им повтарям, че така поддържаме връзка със специалния агент… и с тебе, разбира се.
— Значи и аз отивам на Земята? — попитах като идиот.
Беше очевадно. Не можех да ръководя агента от Волтар, я. Стреснах се. Дори бях пропуснал явния намек, че очаква хвалебствия.
— Страшно умно ни измъкнахте — казах заеквайки. — Не можех да повярвам, че ще имаме късмет да се отървем. И всичко стана благодарение на вас.
Това го накара да се усмихне отново. Точно беше започнал да се мръщи. Усетих достатъчно дързост, за да прибавя още нещо:
— Ние… ъъъ… нямаме агенти от такъв ранг.
— О, имаме неколцина на Земята. Нали знаеш? Мислех си да ти дам двама — Рат и Търб, да ти помагат. Най-изпечените убийци, които съм виждал! Е, как е? Сега по-добре ли си?
Виждах толкова ясно заповедта за екзекутирането ми поради провала на мисията, сякаш я държах в ръце. Нямах какво да губя.
— Господин директор, никой от двамата не отличава геофизиката от супена чиния. Ами и аз… и аз едва изкарах този предмет в академията.
Ломбар се засмя. Много приятно. Беше му забавно. Този Ломбар напълно се различаваше от онзи, който познавах дотогава.
— Но все пак си го изкарал. Знаеш всичките им надути думички. Солтан, само трябва да свикнеш с мисълта, че аз съм твоят най-добър приятел.
Сега вече нямаше отърване. Тук се криеше още нещо. Знаех си, че трябваше да има. Той пак протегна златната кутия към мен.
— Вземи си още едно спрейче.
С мъка махнах капачето. Но добре, че успях, иначе от следващите му думи щях да се просна в несвяст на пода.
— Не се притеснявай за специалния агент. Вече реших кой да бъде. — Погледна ме, за да се увери, че е приковал вниманието ми. — Името му е Джетеро Хелър!
В залата се възцари дълго, много дълго мълчание, докато се борех да не полудея. Струваше ми се, че имам видения и не чувам както трябва. Но Ломбар все така се усмихваше насреща ми.
— Той е идеалният човек за тази работа — каза накрая, след като аз не се обадих. — Великият съвет ще вярва на отчетите, подписани от него. Чувал съм, че е много компетентен, по негов си глупашки начин, и не е преминал никакво обучение за шпиони. Не знае нищо за организацията и работата на апарата. И двамата сте завършили академията и можете да станете приятели, нали говориш същия жаргон.