Планът на нашествениците

— Това решава ли проблема ти? — весело попита той.

— Съвсем лесно изглежда.

— Ами бойните инженери винаги получават такива заповеди — най-често за проникване зад отбранителните линии на врага, нали знаеш как е. Кой би могъл да знае колко време ще им трябва за изпълнение на задачата. И затова е толкова необходимо да са хора, на които да можеш да разчиташ. Почти винаги, освен когато ги убият, те се справят с това, което си им поверил. Нали знаеш, девизът им е: „По дяволите препятствията, свърши си работата.“ Забележителни хора. Тази заповед стига ли ти? Нали разбираш, това е стандартният документ за задачите на бойните инженери.

Бях потресен и от идиотската простота на тази заповед, и от току-що чутото. Дали Ломбар е знаел нещо за тези подробности? Съмнявах се. Какво се опитвахме да грабнем? И щяха ли да ни стигнат силите, за да го удържим?

Джетеро Хелър е знаел какво ще бъде съдържанието на заповедта. Би трябвало да е получил десетки като нея. И е знаел, че тя ще го постави извън контрола на Външното управление и апарата. О, зли богове, трябваше да работя като побъркан, за да не го изтърва! Вече не вярвах, че ще изпълня своите заповеди и не ще доведа мисията до провал.

Успях да се стегна. Едно е да налетиш с напрегнати до пръсване двигатели и да взривиш вражески град, а съвсем друго е да се промъкваш в мрачния и таен свят на шпионина. Припомних си колко лесно бе да го отвлечем, глупавата му откровеност сутринта и самоубийствените му възгледи за спортсменския дух.

— Да — казах, — чудесна е. Сега да я подпишем.

Дадох му своята електронна карта, за да си потвърди изходящия номер и да нахрани вечно гладните си машини.

— Бих желал да получа и още няколко копия от заповедта.

Той пишеше, натискаше бутони и регистрираше.

— Май че рекордът за скорост на Джет още от академията си остава ненадминат. Страхотен състезател. И много приятно момче, както чувам. — И най-после: — Ето и заповедта. Пожелай му късмет от мене!

Измъкнах се оттам. Чувствах се странно след тази съвсем нормална, законна процедура без никакви номера. Светът на честността е твърде необичайно място за човек от апарата. Смущаващо е. Непозната територия!

И тогава, освободен от потискащата обстановка на флота, в мен със закъснение нахлу опиянението от победата. Следвайки буквално тези заповеди, можехме завинаги да заличим Джетеро Хелър от списъците на флота. Той щеше да изчезне безследно, без някой да задава въпроси. Не, Джетеро Хелър не беше ловък в мръсния свят на шпионажа и секретните операции. Всъщност си беше тъпак, да го „бибип“. Ломбар щеше да се гордее с мен. Току-що премахнах следите от отвличането. Можехме да премахнем и Хелър. И най-искрено си признавам, че тогава реших да извлека максимални облаги от положението.