Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
Така и стана:
— Суки е моя. — Гласът му прозвуча студено и категорично.
Хвърлих му остър поглед, но бях достатъчно умна да държа устата си затворена.
— Колко добре се грижиш за нашия Бил? — попита Даян.
— Не е твоя работа — отговорих, използвайки един от изразите на Джейсън, като продължих да се усмихвам. Споменах, че съм момиче с характер.
Последва напрегната кратка пауза. Всички — хора и вампири, ме разглеждаха като под лупа. Тогава високият вампир започна да се превива от смях, а останалите прихнаха след него. Докато се хилеха, приближих с още няколко крачки към Бил. Тъмните му очи бяха върху мен. Не се смееше. Имах странното усещане, че на него, също както и на мен, му се иска да можех да прочета мислите му.
Чувствах, че е в опасност. И ако беше така, аз също бях застрашена.
— Чудата усмивка имаш — рече сериозно високият вампир.
Харесваше ми повече, като се смееше.
— О, Малкълм, — рече Даян — на теб всички човешки жени ти се виждат чудати.
Вампирът придърпа нисичкия човек към себе си и го целуна страстно. Леко ми се повдигна. Това бяха прекалено интимни неща.
— Вярно е — съгласи се Малкълм и за разочарование на мъжа се отдръпна от него. — Но у тази има нещо особено. Може би има богата кръв.
— О! — обади се гневно русокосата. — Та това е просто смахнатата Суки Стакхаус.
Погледнах я по-внимателно и като изтрих мислено няколко години нелесен живот и половината грим, най-после я разпознах. — Джанела Ленъкс. Бе работила около две седмици в „При Мерлот“, докато Сам не я уволни. Арлийн ми бе споменала, че се преместила в Монро.
Татуираният я прегърна и я хвана за гърдите. Пребледнях като платно. Повдигна ми се. Стана още по-отвратително. Джанела, изгубила всякакво благоприличие, подобно на вампира, сложи ръка между краката му и започна да го масажира.
Поне ми стана ясно, че вампирите със сигурност могат да правят секс. В момента обаче не бях особено въодушевена да го науча.
Малкълм ме наблюдаваше, а аз бях показала открито отвращението си.
— Тя е непокварена — обърна се той към Бил с любопитна усмивка.
— Тя е моя! — повтори Бил. Този път гласът му прозвуча по-напрегнато. Ако беше гърмяща змия, предупреждението му не можеше да бъде по-ясно.
— О, Бил, не ми казвай, че това дребно същество ти дава всичко, от което се нуждаеш — намеси се Даян. — Изглеждаш блед и отпаднал. Тя не се грижи добре за теб.
Приближих се още малко до Бил.
— Ето, опитай от жената на Лиам или красивото момче на Джери — предложи Даян, която започваше да ми лази по нервите.
Джанела не реагира на идеята да я предлагат насам-натам може би защото бе прекалено заета да разкопчава дънките на Лиам, но привлекателното момче на Малкълм с готовност отиде при Бил. Усмихнах се, макар че ченето ми направо щеше да падне, когато то прегърна моя вампир, отърка се в шията му и отри гърди в ризата му.
Беше ужасно да наблюдавам напрежението, изписано на лицето на Бил. Кучешките му зъби се показаха. За първи път ги виждах напълно извадени. Беше ясно, синтетичната кръв не му даваше всичко, от което се нуждае.
Джери започна да ближе шията на Бил. Да заключа съзнанието си, се оказа пряко силите ми. Но трима от присъстващите бяха вампири, така че какво толкова можех да чуя. Още повече че Джанела бе изцяло погълната от заниманието си. Оставаше Джери. Вслушах се и… направо зяпнах.
Бил, треперещ от желание, се бе привел, готов да впие зъби в шията на Джери, когато казах:
— Не! Той има сино вирус.
Сякаш изтръгнат от транс, Бил ме погледна. Дишаше тежко, но прибра зъбите си. Възползвах се от момента и се приближих. Сега бях на метър от него.
— Сино СПИН — повторих.
Кръвта на алкохолици и употребяващи твърди наркотици предизвиква странични ефекти при вампирите, а някои от тях дори твърдяха, че са се наслаждавали на усещането. Те не се повлияваха нито от кръвта на болните от СПИН, нито от тази на заразените с венерически и всякакви други болести, които поразяваха хората.
С изключение на сино вируса. Но дори той не е смъртоносен за вампирите, както СПИН за хората, само ги прави страшно уязвими за около месец. През този период те може да бъдат уловени и прободени с кол сравнително лесно. Понякога, ако вампир пие кръв от заразен човек повече от веднъж, умира повторно. Без да бъде поразяван с кол. Макар да не бе още толкова разпространен в Щатите, сино вирусът започваше да се среща все по-често в пристанищни градове като Ню Орлеанс, пълни с моряци и туристи от различни страни, готови за веселба.
Вампирите замръзнаха на местата си, зяпнали Джери, все едно е самата смърт. За тях той най-вероятно бе.