Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
Красивият младеж ме изненада изневиделица. Обърна се и връхлетя върху мен. Блъсна ме наляво в стената. Не беше вампир, но беше силен — по всичко личеше, че е в началната фаза на заболяването. Сграбчи ме за гърлото с една ръка и вдигна другата да ме удари с юмрук в лицето. Тъкмо вдигах ръце да се предпазя, когато ръката на Джери замръзна и той направо се вцепени.
— Пусни я — произнесе Бил с толкова ужасяващ глас, че чак аз се изплаших.
До момента опасностите връхлитаха една след друга толкова бързо, че се чудех дали въобще някога ще се почувствам отново сигурна.
Въпреки предупреждението пръстите около врата ми не се отпуснаха и без да искам, издадох тънък писък. Извърнах поглед и видях пребледнялото лице на Джери. Бил държеше ръката му, а Малкълм — краката. Момчето бе така изплашено, че не схващаше какво се иска от него.
В стаята настана суматоха. Около мен и в главата ми зазвучаха гласове. Мислите на Джери се блъскаха в моите. Не бях в състояние да го държа настрана. Съзнанието му бе превзето от спомени за любовника му, който го заразил с вируса, а после го изоставил заради вампир и той го убил в изблик на ревност. Той съзнаваше, че вампирите, които е възнамерявал да унищожи, ще донесат собствената му смърт и не смяташе, че си е отмъстил достатъчно с вече заразените от него.
Виждах лицето на Даян над рамото му — усмихваше се.
Бил счупи китката на Джери, той изкрещя и се строполи на пода. Кръвта нахлу обратно в главата ми и за малко да изгубя съзнание. Малкълм го вдигна и небрежно го понесе към дивана, сякаш е навит на руло килим. Ако имаше късмет, смъртта му щеше да е бърза.
Бил застана пред мен и със същите пръсти, с които току-що бе счупил китката на Джери, започна да гали шията ми така нежно, както баба би го направила. Докосна с пръст устните си, за да е сигурен, че съм наясно и да си мълча. След което ме прегърна и се обърна към останалите вампири.
— Това беше много забавно — рече Лиам. Гласът му звучеше така спокойно, сякаш Джанела въобще не му правеше интимен масаж на дивана. Не си беше направил труда да се помръдне заради случилото се. По тялото му се виждаха други татуировки, каквито дори не бих могла да си представя. Направо ми се повдигна. — Но смятам, че е време да се връщаме в Монро. Налага се да си поговорим с Джери за някои неща, когато се свести, нали, Малкълм?
Малкълм му кимна и преметна Джери през рамо. Даян изглеждаше разочарована.
— Но… приятели, — възрази тя — все още не знаем откъде това маце знаеше.
Другите двама вампири се вторачиха едновременно в мен. Съвсем небрежно, Лиам се отнесе за момент, за да свърши. Аха, така значи, вампирите можеха да го правят. След слаба въздишка на удовлетворение той рече:
— Благодаря, Джанела! Това е добър въпрос, Малкълм. Както обикновено, нашата Даян улучи право в целта.
Тримата вампири се разсмяха така, сякаш това е страшно забавна шега, но според мен беше ужасяваща.
— Можеш ли вече да говориш, съкровище?
Бил стисна рамото ми, за да се увери, че съм схванала намека.
Поклатих глава.
— Бих могла да я накарам да проговори — предложи Даян.
— Даян, ти май забрави — отвърна тихо Бил.
— О, да, тя е твоя — подхвърли. В думите й обаче не се долавяше уплаха, нито съгласие.
— Ще трябва да се видим някой друг път — каза Бил. Гласът му прозвуча достатъчно категорично останалите да разберат, че трябва да си тръгнат или да се сбият с него.
Лиам се изправи, закопча панталоните си и даде знак на своята жена.
— Вън, Джанела. Гонят ни.
Татуировките по едрите му ръце се раздвижиха, когато се протегна. Джанела прокара ръце по гърдите му, сякаш не можеше да му се насити, а той я перна с такава лекота, все едно е муха. Тя се ядоса, но не изглеждаше възмутена, както бих се почувствала аз. Явно не й се случваше за първи път.
Малкълм вдигна Джери и го понесе към входната врата, без да обели дума. Ако беше прихванал вируса, пиейки кръвта на момчето, явно все още не бе засегнат. Даян излезе последна, мятайки дамска чанта през рамо и хвърляйки поглед назад.
— Тогава ще ви оставям насаме, гълъбчета. Беше забавно, скъпи — рече закачливо и хлопна вратата след себе си.
Изгубих съзнание в мига, в който чух колата отвън да пали. Никога досега не ми се бе случвало и се надявах никога да не се повтори, но поне имах основателна причина.
Изглежда, бях прекарала доста време в безсъзнание в присъствието на Бил. Това бе важен момент и знаех, че трябва сериозно да се замисля върху него, но не точно сега. Когато се свестих, всичко, което бях видяла и чула, отново ме връхлетя, страшно ми се доповръща. Бил ме изправи на ръба на дивана, но успях да задържа храната в стомаха си сигурно защото не бях яла почти нищо.