Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
Изведнъж Бил се отдръпна. Направо не беше на себе си. Това ми достави огромно удоволствие.
— Лека нощ, Суки — рече той, като погали косата ми за последно.
— Лека нощ, Бил — отвърнах, аз самата звучах доста развълнувано. — Утре ще се опитам да се уговоря с няколко електротехници. Ще те известя какво са казали.
— Защо не наминеш край нас вечерта, ако не си на работа?
— Добре — казах.
Все още се опитвах да се взема в ръце.
— До утре тогава. Благодаря ти, Суки.
Обърна се и тръгна между дърветата към дома си. Когато достигна мрака, се изгуби.
Стоях като втрещена, докато не се опомних и влязох вътре, за да си легна.
Дълго останах будна в леглото, мислейки дали вампирите са в състояние въобще да го правят. Освен това се чудех доколко мога да го обсъдя открито с Бил. Понякога изглеждаше толкова старомоден, а друг път съвсем нормален, като съседа например. Е, не съвсем, но почти.
Изглеждаше ми колкото прекрасно, толкова и жалко, че за първи път от години срещам някого, с когото ми се иска да правя секс, а той всъщност не е човешко същество. Телепатичните ми умения сериозно ограничаваха шансовете ми. Естествено, че можех да си легна с някого заради спорта, но бях чакала толкова дълго, защото исках секс, от който да изпитам удоволствие.
Ами ако го направехме и след всички тези години установях, че нямам умения за това? Можеше пък и да не ми хареса. Може би всички онези книги и филми преувеличават. А също и Арлийн, която, изглежда, така и не проумя, че не желая да чувам за сексуалния й живот.
Най-после успях да заспя, за да сънувам дълги и мрачни сънища.
На следващата сутрин отговорих криво-ляво на въпросите на баба как е минала разходката ми с Бил и какви са бъдещите ни планове. Намерих двама електротехници, един водопроводчик и още няколко майстори, които ми оставиха телефони, на които могат да бъдат намерени нощем. Постарах се да им стане ясно, че обаждането на Бил няма да е капан.
Най-после лежах на припек отвън, когато баба ми донесе телефона.
— Шефът ти — осведоми ме.
Тя харесваше Сам, а той трябва да й бе казал нещо, с което да я зарадва, защото сияеше като коледна елха.
— Здравей, Сам — казах. Вероятно не звучах особено въодушевена, защото подозирах, че нещо се е объркало на работа.
— Доун не може да дойде, съкровище — заяви той.
— О… да му се не види! — възкликнах, знаейки, че трябва да отида. — Имам нещо като планове, Сам — беше първото, което казах. — Кога ти трябвам?
— Можеш ли да дойдеш поне от пет до девет? Това ще спаси положението.
— Ще ми дадеш ли друг почивен ден?
— Какво ще кажеш с Доун да си разделите една смяна някоя вечер?
Смръщих вежди, а баба стоеше до мен със строго изражение. Знаех, че ще ми чете конско след това.
— Добре тогава, — отвърнах недоволно — ще се видим в пет.
— Благодаря ти, Суки — каза той. — Знаех си, че мога да разчитам на теб.
Опитах се да не си развалям настроението. Бях самата доброта! Винаги можеш да разчиташ на Суки да дойде и да удари едно рамо, защото си няма личен живот.
Естествено, не беше проблем да отида у Бил и след девет. И без това щеше да е буден цяла нощ.
На работа никога не е било по-скучно. Беше ми трудно да се концентрирам достатъчно, за да заключа съзнанието си, защото постоянно мислех за Бил. За щастие нямаше кой знае колко клиенти. В противен случай щях да чуя куп нежелани мисли. Като например тази, че на Арлийн й закъснява и тя се притеснява, че е бременна. Преди да се усетя, я прегърнах. Тя ме погледна изпитателно, след което се изчерви.
— Да не би да прочете мислите ми, Суки? — попита с предупредителен тон.
Арлийн беше една от малкото, които просто приемаха способностите ми, без да се опитват да ги обясняват, или да ме определят като различна. Освен това бях забелязала, че говори рядко за това и с особен глас.
— Съжалявам, без да искам — извиних се. — Просто днес не мога да се съсредоточа.
— Добре де. Само че не си го позволявай повече. — Размаха пръст пред лицето ми, а огнените й къдрици заподскачаха край шията й.
Доплака ми се.
— Извинявай — повторих и се запътих към склада, за да се съвзема. Трябваше да се стегна и да преглътна сълзите си.
Чух вратата зад мен да се отваря.
— Хей, казах, че съжалявам, Арлийн!
Реагирах рязко. Исках да съм сама. Понякога Арлийн смесва телепатията с умението да се предсказва. Опасявах се, че ще ме пита дали наистина е бременна. Нямаше да е лошо да отиде да си вземе тест.