Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
— Доволен ли си? — попитах.
— Имаш красиви крака, но продължавам да съм за дългите рокли.
— Инатиш се — отвърнах му.
— И жена ми го казваше постоянно.
— Бил си женен!?
— Да. Станах вампир, когато бях на трийсет. Имах жена и пет деца. Сестра ми, Сара, живееше с нас, така и не се задоми. Убиха приятеля й през войната.
— Гражданската война?
— Да. Аз се завърнах от фронта. Бях един от малцината щастливци. Или поне така си мислех по онова време.
— За Конфедерацията ли се би? — поинтересувах се. — Ако все още пазиш униформата си и я облечеш на събирането на клуба, дамите направо ще изпаднат във възторг.
— До края на войната не беше останало кой знае какво от униформата ми — отвърна мрачно. — Носехме дрипи и умирахме от глад — опитваше се да се отърси от мисълта. — Но това изгуби всякакво значение за мен, след като станах вампир — довърши Бил. Гласът му отново прозвуча хладно и дистанцирано.
— Подхванах тема, която те разстрои — обадих се. — Съжалявам. За какво друго да поговорим?
Обърнахме се и тръгнахме обратно по пътя, по посока към къщата.
— За твоя живот — отговори той. — Кажи ми какво правиш, когато се събудиш сутрин?
— Ставам от леглото и веднага го оправям. Закусвам, понякога препечени филийки, друг път овесени ядки или пък яйца, кафе. Мия си зъбите, вземам си душ и се обличам. Понякога си бръсна краката, нали се сещаш… Ако е работен ден, тръгвам за работа. Ако съм нощна смяна, може да пообиколя магазините, да отида с баба на пазар или да взема някой филм под наем, или пък да се приличам на слънце. Освен това чета много.
Късметлийка съм, че баба е още жизнена. Тя се занимава с миенето и гладенето и голяма част от готвенето.
— Какво ще кажеш за младежите?
— О, нали ти казах вече за тях. Просто няма да стане.
— И какво ще правиш тогава, Суки? — попита внимателно.
— Ще остарея и ще умра. — Гласът ми прозвуча насечено.
Беше засегнал болната ми тема още веднъж.
За моя изненада Бил се пресегна и ме хвана за ръката. Сега, след като се ядосахме малко един на друг и засегнахме някои болни теми, въздухът беше някак по-ведър. Полъх на вятъра в спокойната нощ погали косата ми.
— Свали си шнолата — помоли ме Бил.
Не виждах причина да не го направя. Вдигнах ръка и посегнах към шнолата, за да я разкопчея. Раздвижих глава да развея косата си. Пъхнах шнолата в джоба му, понеже аз нямах. Бил прокара пръсти през косата ми, разпилявайки я върху раменете ми, сякаш е най-естественото нещо на света.
И след като докосването очевидно беше позволено, аз докоснах бакенбардите му.
— Дълги са — отбелязах.
— Това беше на мода — отговори той. — Късмет извадих, че не носех брада като повечето мъже тогава, защото щях да си остана с нея завинаги.
— Въобще ли не ти се налага да се бръснеш?
— Не. За щастие тъкмо се бях избръснал. Сякаш беше очарован от косата ми.
— Изглежда сребриста на лунната светлина — добави тихо.
— Ааа, какво обичаш да правиш?
Забелязах едва доловима усмивка в мрака.
— Аз също обичам да чета. Харесва ми да гледам и филми, естествено. Следя ги от появата им. Предпочитам да съм сред хора, които водят обикновен живот. Понякога имам нужда от компанията на други вампири, макар повечето да водят твърде различен от моя начин на живот.
Известно време се разхождахме мълчаливо.
— Обичаш ли да гледаш телевизия?
— Понякога — призна. — Известно време записвах сериали и ги гледах нощем, когато се опасявах, че ще забравя какво е да си човек. Но не след дълго престанах. Тези сериали ме накараха да мисля, че не е лош вариант да забравя човешката природа.
Разсмях се.
Навлязохме в светлината около къщата. Донякъде очаквах да видя баба да ме чака на верандата, поклащайки се на люлеещия се стол. Но тя не беше там. Само една бледа крушка светеше във всекидневната.
Типично в неин стил, помислих си леко раздразнена. Това напомняше точно на изпращане до вкъщи след първа среща с ново гадже. Всъщност… улових се, че се зачудих дали Бил ще се опита да ме целуне или не. С тези негови схващания за дългите рокли сигурно смята, че е непристойно. Но колкото и целувката с вампир да изглеждаше глупаво, осъзнах, че я искам повече от всичко.
Остра болка стегна гърдите ми… Боях се да не бъда отхвърлена. И тогава си помислих: „Защо пък не?“.
Спрях го, като го дръпнах нежно за ръката. Повдигнах се на пръсти и докоснах с устни сияещата му буза. Вдишах аромата му — нормален, но подчертано солен. Носеше лек парфюм.
Усетих го да потръпва. Извърна глава, така че устните му докоснаха моите. Миг по-късно обгърнах с ръце шията му. Целувката му стана по-страстна и аз разтворих устни. Никой не ме бе целувал така. Целувахме се дълго. Имах чувството, че целият свят се е събрал в това докосване на устните на вампира до моите. Долових как дишането ми се ускори и започвам да желая нещо повече.