Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
Ако Бил имаше гости, може би трябваше да се върна у дома. Но той ме бе поканил и ме очакваше. Вдигнах колебливо ръка и почуках. Отвори ми жена вампир. Сигурно имаше метър и осемдесет. Беше цветнокожа. Цялата сияеше. Облеклото й се състоеше от еластичен къс спортен потник в бонбонено розово с дълъг клин в същия цвят и разкопчана мъжка бяла риза.
Според мен изглеждаше адски евтино. Допускам, че от мъжка гледна точка беше страшно изкусително.
— Здрасти, готино маце — измърка тя.
На мига осъзнах, че не съм в безопасност. Бил неколкократно ме бе предупреждавал, че не всички вампири са като него, а и самият той в определени моменти не беше особено мил. Не можех да прочета мислите на това същество, но долавях безсърдечност в тона й.
Дали не бе наранила Бил? Или пък му беше любовница… Какви ли не мисли ми минаха през ума набързо, но лицето ми не издаде нищо. Години наред се бях упражнявала да контролирам изражението си. Усетих лицето ми да се разпъва в широка усмивка като защитна реакция, изпънах се и отвърнах ведро:
— Здравей! Трябваше да мина тази вечер, за да говоря с Бил. Той тук ли е?
Жената вампир се изсмя насреща ми — нищо ново за мен. Усмихнах се още по-широко. Това създание излъчваше заплаха, така както електрическата крушка излъчва топлина.
— Едно дребно джобно гадже казва, че имала да говори нещо с теб, Бил! — провикна се тя.
Опитах се да не издавам каквото и да било облекчение.
— Искаш ли да се срещнеш с нея? Или да й дам едно любовно ухапване?
Само през трупа ми, помислих си гневно, след което си дадох сметка, че и това може да се случи.
Не чух гласа на Бил, но жената вампир се отдръпна и пристъпих в старата къща. Бягството нямаше да помогне кой знае колко. Щеше да ме повали, преди да съм направила и пет крачки. Пък и не бях видяла Бил, за се уверя, че е наред. Реших да рискувам, надявайки се на най-доброто. Доста ме биваше в това.
Всекидневната бе препълнена със стари мебели и хора. Не, след като се вгледах внимателно, осъзнах, че са двама души и още двама странни вампири.
Вампирите бяха бели мъже. Единият беше подстриган първи номер и имаше татуировки по всяка видима част на тялото. Другият беше дори по-висок от жената, може би метър и деветдесет и нещо, с дълга, тъмна, чуплива коса и великолепно телосложение.
Хората не бяха нищо особено. Жената бе руса, закръглена, на около трийсет и пет и отгоре. Бе с доста тежък грим. И изглеждаше износена като стар ботуш. Мъжът беше нещо друго. Най-красивият мъж, когото някога бях виждала. Сигурно нямаше повече от двайсет и една. Мургав, може би латино тип, с фини кости. Носеше единствено дънки „Деним“, отрязани на къси панталони. Като изключим грима. Нямах проблем с това, но не го намирах за привлекателно.
Тогава Бил се раздвижи и го видях в сенките на тъмния коридор от всекидневната към вътрешността на къщата. Погледнах го, опитвайки се да се ориентирам в неочакваната обстановка. За мой ужас видът му ме обезпокои. Лицето му беше каменно, напълно непроницаемо. И макар да се изненадах, че си го помислих, в този момент ми се прииска да можех да надникна в съзнанието му.
— Е, сега вече можем да си прекараме страхотна вечер! — рече дългокосият мъж вампир. Звучеше превъзбуден. — Тя приятелка ли ти е, Бил? Толкова е… свежа.
Сетих се за няколко възможни отговора, които бях научила от Джейсън.
— Бихте ли ни извинили за минута — рекох изключително вежливо, все едно това е напълно нормална вечер. — Уговарях майстори за къщата.
Опитвах се да звуча делово и дистанцирано, макар че в късите панталонки и тениската, с които бях облечена, и маратонките Nike не изглеждах особено професионално. Но се надявах, че с поведението си съм внушила, че възпитаните хора, като тези, които срещах на работа, не представляват абсолютно никаква опасност и заплаха.
— Доколкото разбрахме, Бил е на диета, кара единствено на синтетична кръв — каза татуираният. — Явно не сме разбрали правилно, Даян.
Жената вампир вдигна предизвикателно глава и ме изгледа изпитателно.
— Не съм толкова сигурна. Прилича ми на девствена.
Съмнявам се, че Даян говореше за девственост в буквалния смисъл. Пристъпих няколко крачки към Бил, като силно се надявах, че ако стане прекалено напечено, той ще ме защити, но се улових, че не съм съвсем сигурна в това. Все така се усмихвах, очаквайки да каже или да направи нещо.