Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)

На 22 октомври цар Борис III пише „лично писмо“ до Хитлер, в което изразява единомислието между Германия и България и твърди, че „старата бойна дружба“ не е „празна дума“. Царят рисува деликатното положение, в което се намира България по отношение на своите съседи, при това недостатъчното въоръжена. В заключение българският монарх моли Хитлер още веднаж да обмисли въпроса дали е абсолютно необходимо досегашната българска политика, която „държи в шах нашите и вашите врагове“, да се изменя. Според царя при евентуална промяна на политиката силите на България „незабавно“ ще се изтощят. Борис заявява, че е готов да изпрати министър-председателя и министъра на външните работи, за да изяснят „всички тия въпроси“.209 Според Витка Тошкова царският пратеник Морфов потегля за Германия на 21 октомври.210 В писмото си до Хитлер царят засвидетелства приятелството си към Германия и също пише, че както сега, така и в бъдеще, българските и немските интереси ще бъдат близки. Царят твърди, че българската армия е храбра, но е лошо въоръжена. Накрая той казва, че и за България, и за Германия досегашната политика е най-добра.211

На 23 октомври цар Борис III връчва на Рендел отговора на писмото на Джордж VI от 15 октомври. Царят благодари за „любезното внимание“, което кралят проявява към България и за неговите „симпатии“ за „справедливите териториални аспирации на българския народ“. Той изразява надежда за по-бързо приключване на войната и за установяване на „траен и справедлив мир“.212 В нощта на 27 срещу 28 октомври италианската армия нападна Гърция откъм Албания, след като гърците отхвърлят ултиматума, отправен им от Италия. Ненамесата на България във военния конфликт позволява на гръцките военни формирования от северната граница да бъдат прехвърлени на фронта срещу агресора. В началото гърците отстъпват, но на 8 ноември минават в контранастъпление и „мощната галера“ е принудена да отстъпи.213 След гръцките призиви за помощ, отправени към нейните съюзници, на 1 ноември английски войски дебаркират на о. Крит, но Англия не може да воюва с Италия. Тя се стреми да активизира Турция и Югославия да окажат помощ на своята съюзница. Турция преди италианската агресия се оправдава, че държи войски на българо-турската граница, с цел ако Гърция бъде нападната, да й се притече на помощ, но след избухването на конфликта Турция не желае да дразни нито Италия, нито Германия. Тя обяснява, че сега не може да помогне на Гърция, но нейната армия, разположена на българо-турската граница, ще се намеси, ако Хитлер реши да помогне на Мусолини. Ако Беломорска Тракия бъде завладяна от Италия, турците не искат нито България, нито Турция да се намесват, за да не предизвикат нацистите. Югославия прокламира своя неутралитет спрямо военния конфликт на Балканите, поради страха от италианските и германските военни части, намиращи се в близост до нейните граници.214 След като на 8 ноември гръцката армия премина в контранастъпление, на 12 ноември Хитлер решава да се справи с Гърция.215