![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
Вратата се отвори и Кейлъб вдигна глава. На прага се изправи една от служителките в администрацията.
— Кейлъб, нося ти бележка от Кевин — съобщи му тя.
Кевин Филипс беше временно изпълняващ длъжността началник-отдел след смъртта на Дехейвън.
— От Кевин? — учудено я погледна Кейлъб. — Защо не използва телефона или електронната поща?
— Мисля, че той опита телефона, но линията беше заета. Не знам защо не пожела да ти изпрати имейл.
— Днес съм доста натоварен — сви рамене Кейлъб.
— Мисля, че е спешно — отвърна колежката, подаде му плика и излезе.
Кейлъб стана да го поеме и веднага се спъна в извития край на килимчето под стола. Очилата му паднаха и той неволно стъпи върху тях.
— Господи, колко съм несръчен!
Наведе се и вдигна счупените очила, после погледна плика в ръката си. Вече нямаше как да прочете спешното послание на новия шеф, защото без очила беше напълно безпомощен.
— Вече няколко пъти се спъвате в това килимче, Кейлъб — обади се посетителката.
— Много сте наблюдателна, Джуъл — процеди през стиснати зъби той, после вдигна глава. — Ще ми дадете ли вашите очила, за да прочета проклетата бележка?
— Страхувам се, че няма да ви свършат работа. Аз съм сляпа като прилеп.
— Аз също, но все пак успявам да прочета по нещичко.
— Не е ли по-лесно аз да ви я прочета?
— Страхувам се, че е невъзможно — поклати глава Кейлъб.
— Секретна информация, значи! — плесна с ръце възрастната дама. — Колко вълнуващо!
Кейлъб пое очилата от ръцете й, седна зад бюрото и разпечата плика. Оказа се, че Кевин Филипс му нарежда да се яви незабавно в администрацията, помещаваща се на един от силно охраняваните етажи. До този момент Кейлъб нито беше ходил там, нито го бяха викали по толкова категоричен начин. Сгъна бележката, пъхна я в джоба си и се обърна към посетителя:
— Благодаря за помощта, Джуъл. Явно носим очила с едни и същи диоптри.
После стана и се насочи към изхода.
В кабинета на Кевин Филипс го чакаше непознат мъж в тъмен костюм, който се оказа личният адвокат на Джонатан Дехейвън.
— В завещанието си мистър Дехейвън ви е посочил за разпоредител с колекцията му от редки книги — информира го непознатият, подавайки му лист хартия и връзка с два ключа. — Големият ключ е от входната врата, а малкият — за домашното хранилище. Първите цифри на хартията са кодът на алармената инсталация, а вторите — комбинацията на сейфа, която трябва да се набере, преди да завъртите ключа.
— Да се разпоредя с колекцията му!? — смаяно го погледна Кейлъб, механично поемайки ключовете и листчето.
— Точно така, Кейлъб — кимна Фитапс. — Доколкото знам, ти си му помогнал да се сдобие с някои редки издания.
— Вярно е — потвърди Кейлъб. — Той разполагаше с достатъчно пари, познания и вкус, за да си създаде добра колекция.
— И вероятно е оценявал вашата помощ по достойнство — вметна адвокатът. — Според клаузите на завещанието вие получавате неограничен достъп до колекцията му. Задачата ви е да направите пълна инвентаризация, да подредите и оцените книгите, а парите от продажбата им ще бъдат разпределени между няколко благотворителни организации, които също са посочени.
— Да ги продам? — вдигна вежди Кейлъб. — Ами семейството му?
— Той няма живи роднини. Знам това, защото моята кантора защитава интересите на семейство Дехейвън от много години. — Адвокатът замълча, после добави: — Според един от партньорите, който отдавна е пенсионер, Дехейвън е бил женен за известно време, но бракът не е продължил дълго. — След нова пауза за освежаване на паметта човекът продължи: — Всъщност бил е анулиран… Случило се е, преди да постъпя в кантората, и по тази причина не съм запознат с подробностите. Няма деца, които да предявят евентуални претенции. Вие ще получите процент от продажбата на колекцията.
— Който със сигурност ще бъде една добра сума — добави Филипс.
— Ще го направя безплатно — бързо каза Кейлъб.
— Нека приемем, че не съм чул това изявление — усмихна се адвокатът. — Може би не си давате сметка колко работа ви чака. И така, приемате ли комисионата?
— Да — отвърна след известно колебание Кейлъб. — Ще го направя заради Джонатан.
— Много добре. Подпишете тук, че сте получили ключовете и кодовете. — На бюрото се появи формуляр, който Кейлъб подписа с известни затруднения поради липсата на очила.