![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
— Работех във Вегас, но за по-евтино живеех в Аризона — забързано обясни той. — А междувременно реших да направя някои промени във външния си вид. Нали знаеш — нов цвят на косата, контактни лещи и други такива…
Още докато изричаше тези думи, осъзна, че всичко е загубено.
Момичето вдигна чека пред очите си, подозренията й видимо нараснаха.
— Издаден от калифорнийска банка и калифорнийска фирма, но банковият код е нюйоркски — установи тя. — Защо?
— Какъв код? — попита с издайническо потрепване в гласа Тони. — Нищо не разбирам!
От изражението на младата жена зад гишето беше ясно какво става: тя вече го подозираше в опит за измама. Остави чека и фалшивата лична карта на плота пред себе си и потърси с очи човека от охраната.
— Съжалявам, но ще трябва да повикам мениджъра… — започна тя, но млъкна при появата на някаква жена, която изблъска Тони от гишето.
— Какво става тук? — попита със заповеднически тон новодошлата. Беше висока и пълна блондинка, облечена в червена блуза и тъмни панталони. На врата й висяха маркови очила с тънка рамка. — Извинете, но чакам вече десет минути, докато вие двамата флиртувате! Така ли разбирате банковите услуги? Я повикайте началника си!
Служителката видимо се стресна, очите й се разшириха.
— Извинете, госпожо, но аз току-що…
— Видях какво правехте току-що! — гневно я прекъсна русокосата. — Видях и чух също като останалите клиенти! Откога банковите служителки флиртуват и обсъждат интимни въпроси в работно време?
— Няма такова нещо, госпожо — отвърна поруменялото момиче.
— Тъй ли? — процеди през стиснати зъби клиентката и заплашително се облегна на гишето. — Значи ми се е счуло, че говорите за гаджета и разходка до Вегас, а този младеж ви обяснява колко сте прекрасна? Така ли работите и с останалите клиенти? Искате ли да споделя с вас впечатленията си от мъжа, с когото спя?
— Госпожо, моля ви! Аз…
— Достатъчно! — сряза я русокосата дама и се обърна към изхода. — Мисля, че нямам повече работа тук!
Тони отдавна беше изчезнал, следвайки знака на Лио в момента на намесата на разгневената клиентка.
Няколко минути по-късно Анабел се присъедини към тях в товарната секция на микробуса и почука по разделителната стена.
— Тръгвай, Фреди!
Тя смъкна русата перука, пъхна очилата в джоба си и започна да се съблича. Свали подплънките около талията си и мълчаливо подхвърли фалшивата лична карта към младежа. Тони механично я улови, а на лицето му се изписа тревога.
— Господи, чекът! — възкликна той.
Миг по-късно той зърна акуратно прегънатата хартийка между пръстите на Анабел и ченето му увисна.
— Съжалявам, Анабел — смотолеви той. — Наистина съжалявам!
— Ще ти дам един приятелски съвет, Тони — приведе се тя към него. — Никога не прекалявай, особено когато се представяш за друг човек!
— Добре, че решихме да те поставим под наблюдение добави с въздишка Лио.
— А защо? — мрачно го погледна Тони.
— Защото излезе от този микробус наперен като пуяк — отговори Анабел. — А самоувереността е смърт за измамниците. Още едно правило, което трябва да запомниш.
— Мога да го пробутам в друга банка — погледна я с надежда Тони.
— Не — поклати глава тя. — Събрахме достатъчно средства за големия удар, няма смисъл да рискуваме повече.
Тони понечи да протестира, но после стисна устни и седна на мястото си.
Лио и Анабел си размениха многозначителни погледи и изпуснаха едва забележими въздишки на облекчение.
Два дни по-късно Лио почука на вратата на Анабел в наетия апартамент.
— Да? — обади се отвътре тя.
— Имаш ли една минута?
Седна на леглото и я изчака да приключи със събирането на багажа в голямата чанта на пода.
— Три милиончета — отбеляза с уважение той. — Ти ги наричаш малки удари, но за повечето хора това са страшно много пари. Свалям ти шапка, Анабел!
— Такива удари може да направи всеки измамник със средни умения — поклати глава тя. — Аз просто вдигнах мизата, съвсем малко.
— Съвсем малко? Три милиона, делено на четири, са малко?!
Тя му хвърли остър поглед и той побърза да отстъпи.
— Знам, знам. Замисълът беше твой, затова трябва да вземеш по-голям дял. Но дори и така, моят дял ще ми стигне за няколко години охолен живот. Плюс ваканцията, за която отдавна мечтая…
— Още не, Лио. Първо ще направим големия удар, а после ще мислим за ваканции.
— Хубаво, де! Исках само да си помислиш.
— Помислила съм, Лио — отвърна Анабел, пусна някакви дрехи в чантата и се изправи. — Ще го направим!