![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
— Не съм чувал — съчувствено го погледна младият служител зад гишето.
— Всъщност, излъгах те — продължи Лио. — Това, в което живея, изобщо не е едностаен, а боксониера с канапе!
— Ти си добре — въздъхна младежът. — А със заплатата, която ми дава банката, аз съм принуден да живея при родителите си.
— Да, ама аз съм поне с трийсет години по-стар. И както вървят нещата, май аз ще живея с родителите си, когато ти станеш шеф на банката!
Младежът се засмя и му подаде разписката за 38 000 долара.
— И не ги харчи наведнъж! — шеговито подметна той.
— Нямаш грижа — отвърна Лио, тикна хартийката в джоба си и тръгна, подсвирквайки си, към вратата.
В края на работния ден бяха пробутали 77 от осемдесетте чека. Десет от тях „обработи“ Тони, при това с бързо нарастващо самочувствие.
— Фасулска работа! — обяви в микробуса той, преобличайки се едновременно с Лио. Анабел правеше същото зад окачения на канап чаршаф в дъното на каросерията, който играеше ролята на параван. — Онези тъпаци си седят зад гишетата и приемат за чиста монета всичко, което им кажеш. Изобщо не поглеждат документите. Направо се чудя на разни типове, които все още си правят труда да обират банки!
— Останаха три чека — подаде глава иззад чаршафа Анабел. — По един за всеки от нас.
— Гледай да не си удариш главата, като слизаш! — закачливо подхвърли Лио.
— Какво искаш да кажеш? — обърна се да го погледне младежът.
— Толкова си се надул, че има опасност да се заклещиш!
— Стига си се заяждал с мен, по дяволите!
— Не се заяжда, а само ти напомня, че пробутването на фалшиви чекове не е лесна работа — обади се Анабел.
— Досега не съм имал проблеми.
— Защото Анабел мъдро ти даде най-лесните — обясни Лио.
Младежът рязко се обърна.
— Вярно ли е?
— Да — спокойно отвърна тя, без да прави опит да скрие голите си рамене, показващи се над чаршафа.
— Мога да се грижа за себе си, не е нужно да ми ставаш бавачка! — ядосано просъска Тони.
— Не го правя за теб, а за всички. Провалиш ли се, ще повлечеш и нас. — В очите й проблесна гневно пламъче, което бързо изчезна. — А не виждам защо да проваляме талантлив мошеник като теб. От това никой няма да спечели.
Раменете й изчезнаха зад паравана, който благодарение на слабото осветление в задната част на микробуса се беше превърнал в екран. Заковал очи в него, Тони с интерес наблюдаваше силуета на младата жена, която свали дрехите си и облече други.
— Прояви малко уважение, момче! — смушка го в ребрата Лио.
Младежът извърна глава да го погледне и прошепна:
— Страхотно!
— За пръв път ли виждаш жена да се съблича? — вдигна вежди Лио.
— Не. Всъщност, да, виждал съм.
Очите му се сведоха.
— Какво тогава?
— Тя току-що ме нарече талантлив мошеник!
11
С последния чек Тони стоеше на гишето, зад което работеше хубаво младо момиче с азиатски черти. Дълга до раменете черна коса, безупречно гладка кожа, високи скули.
Очевидно впечатлен, младежът се облегна на плота и небрежно попита:
— Отдавна ли живееш тук?
— Само от няколко месеца. Преди живеех в Сиатъл.
— Същият климат, а?
— Да — усмихна се момичето, продължавайки да работи.
— Аз пък току-що идвам от Вегас — все така небрежно я информира Тони. — Градът на забавленията!
— Никога не съм била там.
— Страхотно е, да знаеш! — смени подхода Тони. — Непременно трябва да го видиш. Нали си чувала, че това, което се случва във Вегас, завинаги си остава там? — В очите му блесна предизвикателство. — С удоволствие ще те разведа…
— Но ние дори не се познаваме! — възрази момичето.
— Добре де, няма да започваме направо с Вегас, а с един обяд, да речем…
— Откъде си сигурен, че нямам приятел? — сбърчи вежди служителката.
— Сигурно имаш, защото изглеждаш прекрасно — не се смути Тони. — А това означава, че трябва здравата да поработя, за да го забравиш.
— Ти си луд! — изчерви се момичето и сведе очи към компютъра, но по лицето й пробяга усмивка. — Дай някакъв документ за самоличност.
— Само ако обещаеш, че ще излезеш с мен!
Момичето пое документа, позволявайки му да докосне пръстите й. После усмивката изчезна от лицето й.
— Нали каза, че идваш от Вегас? — учудено попита тя.
— Точно така.
— Но тук пише Аризона! — промълви служителката, обърна документа и добави: — Освен това снимката е друга.
Мамка му! Погрешна карта за самоличност! Пренебрегвайки инструкциите на Анабел, младежът беше помъкнал целия набор от фалшиви лични карти. На тази в ръцете на служителката той беше с руса коса, къса брадичка и очила в стил „Бен Франклин“.