![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
— Ако нещата се подредят според очакванията ми, скоро ще бъдем първи — усмихна се Бихан. — А те обикновено се подреждат точно така.
— Мистър Бихан, в такъв случай нека да…
— Наричайте ме Кей Би като всички — прекъсна го човечето, направи няколко крачки напред и се огледа. — Значи това е колекцията на Джонатан.
— Познавахте ли го? — попита Кейлъб.
— Не бих казал, че бяхме приятели. Канил съм го на един-два купона. Знаех, че работи в библиотеката и колекционира книги. Бъбрехме си на улицата. Останах потресен, когато научих, че е починал.
— Ние също — въздъхна Кейлъб.
— Значи вие сте изпълнител на завещанието му — огледа го любопитно Бихан. — Какво означава това?
— Означава, че имам нелеката задача да направя каталог и оценка на колекцията и да я продам.
— Има ли ценни неща?
— Вие колекционер ли сте? — подхвърли Стоун.
— О, имам навик да събирам това-онова — неопределено отвърна Бихан.
— Джонатан е събрал една много добра колекция, която ще обявим на търг — обясни Кейлъб. — Или поне най-ценните екземпляри в нея.
— Ясно — кимна Бихан. — Нещо ново около причините за смъртта му?
— По всичко личи, че е било инфаркт — въздъхна Кейлъб.
— А изглеждаше толкова добре! Според мен това е още едно доказателство, че трябва да се наслаждаваме на всеки ден от живота си, защото нищо не се знае.
След тези думи Бихан се завъртя на токовете си и тръгна към изхода, последван от охранителите.
Стоун изчака стъпките да заглъхнат и поклати глава.
— Каква загриженост, а? Идва да провери кой е влязъл в къщата на човека, с когото от време на време са си бъбрили на улицата!
— Все пак са били съседи, Оливър — въздъхна Кейлъб. — Нормално е да прояви загриженост.
— Не го харесвам! — отсече Милтън. — Защото произвежда неща, които убиват хора!
— При това много хора! — добави Рубън. — В личната ми класация старият Кей Би не може да бъде нищо друго освен един дребен и пъргав мръсник!
Останалата част от вечерта използваха за преглед и опис на колекцията. В крайна сметка Кейлъб се сдоби с пълен списък на експонатите, който Милтън вкара в лаптопа си.
— А сега какво? — попита той, затваряйки капака на компютъра.
— Нормалната процедура изисква да поканим оценител от „Сотбис“ или „Кристис“, но аз мисля да се обърнем към един друг човек — отвърна Кейлъб. — Най-добрият познавач на редките книги в света, който може би ще знае откъде Джонатан се е сдобил с екземпляр на Масачусетския псалтир.
— Сигурно живее в Ню Йорк — предположи Стоун.
— Напротив, живее тук, във Вашингтон, на двайсет минути с кола.
— Кой е той? — попита Рубън.
— Винсънт Пърл.
Стоун погледна часовника си.
— Минава единайсет, което означава, че ще го посетим утре.
— О, напротив, точно сега е времето — поклати глава Кейлъб. — Антикварният магазин на Пърл е отворен само през нощта.
14
Два бинокъла проследиха оттеглянето на членовете на клуб „Кемъл“ от дома на Джонатан Дехейвън. Единият се намираше на горния етаж на къщата през улицата, а вторият — в ръцете на мъжа, заел позиция в паркиран наблизо микробус с надпис „Служба по поддръжката“.
Мъжът изчака потеглянето на мотоциклета и раздрънканото шеви, след което предпазливо подкара след тях.
Бинокълът в къщата продължи да наблюдава района около Гуд Фелоу Стрийт.
Пътуването до магазинчето на Винсънт Пърл действително им отне двайсет минути. Рекламен надпис нямаше, а на вратата беше окачена малка табела с работното време: от понеделник до събота, от 20:00 до 24:00 ч. Кейлъб пристъпи към вратата и натисна звънеца, а Рубън огледа масивната решетка на прозорчето и каза:
— Тоя със сигурност не си пада по рекламата.
— Всеки сериозен колекционер на книги знае как да стигне до Винсънт Пърл — отговори Кейлъб.
— Добре ли го познаваш? — попита Стоун.
— О, не. Далеч съм от неговата класа. За последните десет години съм се срещал с него едва два пъти. Тук, в магазина. Но пък съм слушал доста негови лекции, всяка от които беше незабравимо преживяване.
На запад от тях сияеше внушителният купол на Капитолия, облян от светлината на прожекторите. Повечето от къщите в района бяха стари, с каменни основи и покрити с мъх тухлени стени, свидетели на строителния бум в столицата от началото на миналия век.
— Сигурен ли си, че е тук? — попита Милтън.
Сякаш в отговор на въпроса му екна плътен мъжки глас:
— Кой е?
Милтън изненадано подскочи, а Кейлъб се наведе към малкия домофон върху плочата, почти невидим под надвисналия бръшлян.