Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
В продължение на два дни Тони беше подложен на тежък изпит. Очакваха от него да намери изход от всички ситуации, в които би могъл да попадне при осребряването на фалшивите чекове. Анабел и Лио се редуваха в ролите на касиери, мениджъри, банкови охранители и клиенти. Но младежът беше схватлив и в края на втория ден вече беше готов за първите стъпки в новата кариера. Разбира се, след като присъства на няколко практически урока, проведени от Лио.
Осребряването на първите десет чека мина гладко. В първата банка Анабел се появи с червена коса, в следващата беше руса, а в третата — брюнетка. Задната част на микробуса беше превърната в импровизирана гримьорна, оборудвана с малка тоалетка и огледало. След няколко появи на гишето тя и Лио потегляха за следващата банка, променяйки в движение външния си вид. Там Анабел носеше очила, на следващото гише се появяваше с шалче на главата, а на трето — с шорти, пуловер и спортна шапка. Умелото използване на грим, дрехи и прически й позволяваше да постигне забележителни промени във възрастта и външния си вид. Носеше само ниски обувки, тъй като на високи токчета несъмнено щеше да прави впечатление. Макар и да не се оглеждаше, тя винаги си даваше сметка за охранителните камери.
Сред многобройните роли, в които се превъплъщаваше Лио, доминираха тези на бизнесмен, фирмен куриер, пенсионер и адвокат.
Анабел общуваше с банковите служителки спокойно, без следа от напрежение. Тя умееше да ги предразполага, подхвърляйки комплименти за прическата и облеклото им, след което небрежно преминаваше към градските забележителности, прекрасни дори в лошото време.
— Вече четвърта година съм в консултантския бизнес — сподели с единайстата служителка тя. — За пръв път получавам толкова голям превод, но трябва да ви кажа, че се скъсах от работа за този клиент!
— Браво на вас — отвърна жената, без да вдига глава от компютъра. — Четирийсет хиляди долара НАИСТИНА са голям превод.
Но очите й се задържаха изнервящо дълго върху чека и фалшивите лични и фирмени документи на клиентката.
Анабел забеляза бялото кръгче върху безименния й пръст — сигурен знак за наскоро свалената брачна халка.
— Преди да изчезне с младото си гадже, бившият ми съпруг се погрижи да опразни семейната сметка — горчиво въздъхна тя. — Това ме принуди да започна от нулата, което никак не беше лесно. Но бях твърдо решена да не му давам повод да злорадства! Приемам проклетата му издръжка, защото съм я заслужила! В крайна сметка парите са мои, нали? Но това изобщо не означава, че ще му позволя да контролира живота ми!
Поведението на жената зад гишето бързо се промени.
— Прекрасно зная за какво говорите! — съзаклятнически прошепна тя, докато приключваше транзакцията. — След дванайсет години брак моят също реши, че е време да ме смени с някаква манекенка!
— Много ми се ще да открият някакво хапче, което ще ги направи импотентни завинаги! — каза Анабел.
— О, аз съм готова да дам на моя хапче, което отдавна е открито и се нарича цианид! — отвърна служителката.
Анабел хвърли поглед към документите на гишето и небрежно подхвърли:
— Предполагам, че банката ще блокира изплащането за известно време, нали? Но проблемът е там, че ме притискат най-различни плащания. Много ми се ще да задържа цялата сума, но печалбата ми е твърде ниска. Някъде около десет процента, ако имам късмет.
— Това е рутинна процедура при чекове за такива суми — каза жената, поколеба се за миг и хвърли бегъл поглед към екрана пред себе си. — Но в сметката на издателя има предостатъчно пари, за да я покрият, а сметката на вашата компания е съвсем редовна. Затова ще ги прехвърля веднага.
— Страшно съм ви благодарна! — светна Анабел.
— Момичета като нас трябва да се поддържат — отвърна с усмивка служителката.
— Точно така — кимна Анабел, прибра квитанцията, доказваща, че „фирмата“ й е забогатяла с 40 000 долара, и спокойно се насочи към изхода.
Лио действаше с максимална бързина. Давайки си сметка, че скоростта решава всичко, той оставаше в съответния банков салон не повече от десетина минути. Най-често предразполагаше служителите с помощта на някоя горчива шега, наситена със самоирония.
— Ех, ако можех да вкарам тези мангизи в моята сметка — подхвърли той, пременен като фирмен куриер. — Веднага щях да си платя наема. Я ми кажи, има ли в този проклет град собственик, който да не иска предплата за шибания си едностаен?