![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
Лио завъртя незапалената цигара между пръстите си и кимна.
— Добре, ясно. Но какво ще правим с момчето?
— В смисъл?
— Беше казала, че ще участват само звезди. С Фреди нямам проблем, защото човекът е истински специалист. Но момчето беше на път да ни провали. Ако не се беше намесила…
— Ако не се бях намесила, той щеше да измисли нещо…
— Да бе, щеше да измисли! Служителката му пусна всички аванти, но копелето извади погрешната лична карта!
— А ти никога ли не си допускал грешки, Лио? Чакай, нека си помисля… Какво ще кажеш за Финикс? Или за Джаксън Хоул?
— Имаш право, но това бяха дребни удари, далеч от милионите. И никой не ми ги поднесе наготово, както ти го направи с тоя сополанко Тони!
— Ревността няма да ти донесе точки, Лио. Освен това Тони има шанс да се представи добре.
— Може и да има, може и да няма. Но аз не искам да съм там, в случай че той се провали.
— Остави аз да се тревожа за това.
— Прекрасно! — вдигна ръце Лио. — Оставям ти го! Спокойно можеш да мислиш вместо нас!
— Благодаря. Радвам се, че се разбрахме.
Лио започна да крачи напред-назад с ръце в джобовете.
— Друго? — попита Анабел.
— Има и друго. За какъв удар говорим?
— Все още е рано. Ще ти кажа, като му дойде времето.
— Аз не съм от ЦРУ! — отчаяно изръмжа Лио и се тръшна на леглото. — Аз съм престъпник и не се доверявам на никого! — Очите му се спряха върху чантата на пода. — Няма да мръдна оттук, ако не ми обясниш за какво става въпрос!
— Имаме споразумение, Лио — хладно отвърна Анабел. — Два малки удара, после големият. Знаеш какво те чака, ако решиш да се откажеш.
— За споразумението си права. Но никъде в него не се споменава, че трябва да дундуркам някакъв пънкар, който за малко не ни тикна в кафеза! По тази причина, уважаема госпожо, предлагам да предоговорим някои точки от въпросното споразумение, преди да продължим напред.
— Май биеш отбой, а? — презрително го изгледа тя. — Нима ще ме предадеш след всичките тези години? Някой да ти е предлагал по-добри удари?
— Парите не ме интересуват! Искам подробности за големия удар! В противен случай си тръгвам!
Анабел заряза прибирането на багажа.
— Достатъчно ли е да ти кажа къде отиваме?
— Зависи.
— В Атлантик Сити.
— Да не си превъртяла? — смаяно попита Лио и кръвта се оттегли от лицето му. — Не ти ли стига това, което се случи последния път?
— То беше отдавна, Лио.
— Но не чак толкова отдавна! Защо не опитаме нещо друго — например да ударим мафията?
— АТ-ЛАН-ТИК СИ-ТИ! — просъска Анабел, разделяйки думите на срички.
— Защо? — втренчи се в нея Лио. — Заради стареца ти, а?
Тя не отговори.
Лио скочи и заби пръст в гърдите й.
— Ти си за освидетелстване, Анабел! И ако си въобразяваш, че ще те придружа в онази дяволска дупка, защото си решила да доказваш нещо, значи не познаваш Лио Риктър!
— Самолетът излита в седем сутринта.
Лио замълча, но очите му нервно следяха действията й.
— Дано си взела първа класа — промърмори най-сетне той.
— Разбира се — кимна тя. — Защо питаш?
— Защото искам да се чувствам комфортно по време на последния полет в живота си.
— Нямаш проблем.
Лио рязко се обърна и тръгна към вратата, а Анабел спокойно продължи да си събира багажа.
12
Настанен удобно в читалнята на отдел „Редки книги и специални колекции“, Кейлъб Шоу прегледа молбите за използване на материали от хранилище „Лесинг“, които се нуждаеха от специално разрешение. После говори дълго по телефона, консултирайки се с един университетски професор, който пишеше книга за личната библиотека на Джеферсън, продадена на държавата след опожаряването на града от англичаните през 1812 г., и превърнала се в основата на днешната Библиотека на Конгреса. Малко по-късно в читалнята се появи редовната клиентка Джуъл Инглиш и помоли за едно томче от „Романи за 10 цента“ на Бийдъл1, от които имала почти пълна домашна колекция. Беше белокоса жена с приятна усмивка, вероятно много самотна. При едно от предишните си посещения беше споделила с Кейлъб, че съпругът й починал преди десет години, а семейството й се разпръснало из цялата страна. Вероятно по тази причина той не пропускаше да завърже разговор с нея.
— Имате късмет. Джуъл — усмихна се той. — Въпросното заглавие току-що се върна от отдел „Реставрация“. — Свали тънкото оранжево книжле от рафта, размени с дамата няколко реплики за ненавременната смърт на Джонатан Дехейвън и се върна на мястото си. Жената бавно си сложи очилата, разгърна книжката и започна да си прави бележки върху листовете, които носеше със себе си. По очевидни причини в читалнята беше разрешено използването само на такива листове, а бележките можеха да се правят единствено с молив. На излизане чантите на посетителите задължително се проверяваха.
1
Популярна библиотека приключенски романи — 631 броя, — издавана от братя Бийдъл между 1860 и 1885 г. — Б.пр.