Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
— Това е всичко — обяви посетителят и прибра листа в куфарчето си.
Кейлъб се върна на работното си място, седна зад бюрото и впери поглед в ключовете. Решението дойде няколко минути по-късно. Обади се последователно на Милтън, Рубън и Стоун, съобщи им новината и обяви, че без тях няма да стъпи в къщата на Джонатан. Разбраха се вечерта да отидат заедно.
13
Старият „индианец“ на Рубън задавено изпъшка и утихна пред къщата на Дехейвън. Стоун е мъка измъкна върлинестото си тяло от тесния кош. На метър зад тях със заплашително боботене спря очуканият шевролет „Нова“ на Кейлъб с надупчен като швейцарско сирене ауспух. Милтън слезе пръв, следван от собственика на возилото, който, преценил, че го чака много четене, благоразумно си беше взел резервния чифт очила.
— Хубава къщичка — отбеляза Рубън и свали каската и предпазните очила. — Доста баровска за човек на една заплата.
— Джонатан беше наследник на богата фамилия — поясни Кейлъб.
— Не е зле — въздъхна едрият мъж. — Защото аз наследих само проблеми, които благодарение на вашата почтена компания непрекъснато се увеличават!
Кейлъб отключи входната врата и набра кода на алармата.
— Идвал съм тук и знам къде е хранилището — поясни на приятелите си той. — Трябва да вземем асансьора за приземието.
— Асансьор ли? — облещи се Милтън. — Хич не обичам асансьорите!
— Тогава върви пеша — отвърна Кейлъб и посочи стълбите вляво от входното антре.
Рубън огледа античните мебели, добре подбраните картини и класическите скулптури, поставени в специални ниши. Потърка върха на обувката си в красивия персийски килим във всекидневната.
— Питам се дали ще им трябва пазач, докато уредят всичко по завещанието попита той.
— Едва ли — поклати глава Кейлъб.
Влязоха в асансьора и се спуснаха в приземието, където Милтън вече ги чакаше.
Вратата на хранилището представляваше стоманено чудовище с дебелина шейсет сантиметра, оборудвана с компютъризирана система за управление и малък процеп за касовия ключ. Кейлъб обясни, че може да се отвори само при едновременно завъртане на ключа и набиране на верния код.
Няколко пъти съм влизал тук с Джонатан — добави той.
Пневматичните панти тихо изсъскаха и вратата се отвори. Помещението бе широко около три метра, почти толкова високо и не по-дълго от десет метра. Скритото осветление се включи едновременно с отварянето на вратата.
— Хранилището е обезопасено срещу пожар и бомби — поясни Кейлъб. — Температурата и влажността на въздуха се контролират автоматично, което е задължително за всички помещения, в които се съхраняват редки печатни издания. Най-вече за подземните.
Стените бяха заети от рафтове с книги, брошури и други печатни издания. Дори за неспециалист беше ясно, че повечето от тях са редки и скъпи.
— Може ли да пипаме? — попита Милтън.
— По-добре аз да върша тази работа — отвърна Кейлъб. — Някои от тези неща са изключително крехки, а между тях има и такива, които повече от сто години не са излагани на дневна светлина.
— Мамка му! — възкликна с уважение Рубън и докосна с пръст гръбчето на някаква книга. — Сякаш сме в затвор, чиито обитателите излежават доживотни присъди!
— Крайно неподходящо сравнение, Рубън! — погледна го укорително Кейлъб. — Това е трезор, който съхранява редките книги за следващите поколения! А Джонатан похарчи цяло състояние, за да им създаде най-добрите условия.
— За какъв тип колекция говорим? — обади се Стоун, докато оглеждаше някакъв дебел том с корици от бук, покрити с изящна дърворезба.
Кейлъб протегна ръка и внимателно свали книгата от рафта.
— Колекцията на Джонатан е много добра, без да е нещо изключително. Той беше първият, който призна това. Големите колекционери разполагат с почти неограничени финансови средства, но по-важна е всеотдайността, с която преследват своята цел. Познавачите деликатно я наричат „библиомания“ — страст, която притежават абсолютно всички големи колекционери. — Очите му бавно обиколиха помещението. — Разбира се, Джонатан си даваше ясна сметка, че не притежава задължителния минимум от книгите, които правят една колекция безценна.
— Например? — попита Стоун.
— Например фолиантите на Шекспир, най-вече първият от тях, който съдържа трийсет и шест пиеси на барда и е деветстотин страници. Той е особено ценен поради факта, че нито един от оригиналните ръкописи на автора не е оцелял до наши дни. Преди няколко години в Англия платиха три и половина милиона лири за един екземпляр от Първия фолиант.
— Което прави шест хиляди долара на страница! — светкавично изчисли Милтън и с уважение поклати глава.