Фалшивият годеник

Трапезарията беше пълна с гости.

Джейн се спря на вратата с гримаса: не умираше от желание да се изправи срещу елегантната тълпа. Не и без по-добро снаряжение от балната рокля и сатенените пантофки. От пристигането й в Лондон на няколко пъти щяха да я стъпчат. Но този път не трябваше да се притеснява. Не и с Хелион до себе си.

С дразнеща лекота той си пробиваше път в навалицата; не забавяше крачките си, понеже — нали си беше арогантен — задължаваше другите да се отдръпнат. И бе необходимо само пръста си да мръдне, за да донесат веднага маса и тапициран стол за дамата му.

Джейн се усмихна като видя как той спокойно се приближи до дългата маса, взе чиния и я напълни с храна. Колко чудесно бе да усещаш тази вътрешна увереност, да можеш да прекосиш всяко помещение с такава сигурност. После забеляза, че не бе единствената, която съзерцаваше изваяната мъжка фигура, затова сведе глава към ръцете си. Не бе дошла на този скучен бал, за да въздиша по Хелион, укори се сурово тя.

Беше тук, за да си намери съпруг. И въпреки мнението на Хелион за възможните кандидати, ще направи именно това.

Пренебрегвайки неспокойното си сърце, успя да изобрази една спокойна усмивка, когато фалшивият й годеник седна до нея и й поднесе чинията. В началото бе прекалено заета да успокоява нервността си, причинена от близостта му, за да забележи чинията. После вдигна глава и погледна с изненада в черните му очи.

— Шампанско, стриди, аспержи и ягоди? Странна комбинация.

Пренебрегвайки добрите маниери, Хелион се наведе през масата с развеселен поглед.

— Изборът ми няма да мине незабелязано за онези, които следят развитието на нашето ухажване.

Джейн отпи малко от шампанското; би направила каквото и да е, за да отвлече вниманието си от близостта на устните му.

— И защо някой ще се интересува от храната, която сте ми избрали?

— Защото всеки знае, че това са мощни афродизиаци.

Джейн почти се задави със скъпото вино.

— Господине, вече ви предупредих, че не искам да ме смятат за лека жена.

Той се засмя гърлено и се заигра с една къдрица, която падаше върху слепоочието й.

— Сладка моя Джейн, ако наистина бяхте лека жена, нямаше да съм толкова отчаян, че да ви тъпча с афродизиаци — Хелион тъжно се усмихна при вида на скандализираната й физиономия. — Не се притеснявайте, хората ще предположат само, че много искам да ви имам, а не, че сте готова да предложите услугите си. В края на краищата, такова нещо не може да се види всеки ден — един донжуан с лоша репутация да бъде воден за носа от една невинна госпожица, пък била тя и богата наследница.

Джейн остави внимателно чашата си с шампанско и го погледна със смръщени вежди. Въпреки небрежния тон и подигравателната стойка, имаше известно раздразнение в думите му.

— И това ви притеснява?

— Кое — да бъда воден за носа ли?

— Разбира се, че не. И двамата знаем, че е невъзможно — тя задържа погледа си върху него, опитвайки се да забрави за ръката, галеща бузата й. Невъзможно бе една обикновена милувка да кара сърцето й да препуска бясно. — Исках да кажа дали ви притеснява, че ви смятат за зестрогонец.