Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
— Джейн — промърмори, като притисна безсрамно таза си към нея — искам да почувствам устните ти върху кожата си.
— Какво?
— Целуни ме… опитай ме…
Прелъстителните думи замъглиха и без това неясното й съзнание. Започна да целува шията му. Тези леки, нежни докосвания причиниха бурна реакция и у двамата.
— Боже, каква опасна жена!
Джейн си пое въздух с голямо усилие. Това, което бяха започнали като игра, се превръщаше лавинообразно в нещо опасно. Нещо, което можеше да завърши катастрофално, ако не внимаваше. Притисна ръце към гърдите си и опита да се успокои.
— Вие сте опасен, не аз.
Хелион не отпусна прегръдката си.
— Страхувате ли се?
Джейн се усмихна, без да иска. Би трябвало да се страхува. Въпреки невинността си, знаеше, че страстта, която той така лесно разпалваше у нея, е опасна. Би било лесно да забрави всичко в прегръдките му. Да се откаже от благоразумието заради удоволствието.
И въпреки че здравият й разум я предупреждаваше да внимава, тя не усещаше страх, а само учудване и емоция. Може би ласките му бяха греховни, но й доставяха огромна наслада, за да съжалява.
— Не — призна накрая.
Очарователна усмивка освети лицето му.
— Мисля, че това най-много уважавам у вас, скъпа моя.
— Кое? — не разбираше.
— Непоколебимата ви смелост — продължи меко. — Някога сблъсквали ли сте се с някого или нещо, което да не може да победите?
„Теб“.
Дойде неочаквано. Джейн се отдели от топлината на прегръдката му и застана с гръб, за да скрие ужаса на лицето си. Какво й ставаше? Не искаше да завладее този мъж, той беше донжуан и негодник. Никога нямаше да предложи на една жена нещо повече от мимолетно удоволствие. Бе влязъл в живота й само защото му предложи много пари. Ако забравеше този факт, щеше здраво да загази.
Застави се да контролира нервите си и се завъртя, за да срещне пронизващия му поглед.
— Лондон, например — каза. — Лондон ме ужасява.
— Но го превзехте, нали — напомни той. — Всички говорят за вас.
— Само благодарение на вас. И само за момента. Следващата седмица може и да ме забравят.
— Тогава ще трябва да го предотвратим. — Хелион скръсти ръце на широките си гърди. — Ако имам някакъв талант, то е да давам хляб на клюкарите.
— Да, но аз трябва да побързам.
— За какво става дума?
С решителен жест Джейн вдигна листа хартия от писалището. Бе наела Хелион с една цел: да си намери съпруг, не да я съблазнява. Много жалко, промърмори един глас в съзнанието й. Нямаше голяма надежда, че друг ще успее така да я развълнува. Но какво да се прави! Колкото по-скоро откриеше бъдещия си съпруг, толкова по-бързо щеше да се върне към Съри и здравия разум. Нещо, от което отчаяно се нуждаеше в този момент.
— Направих списък — опита се гласът й да звучи твърдо.
Хелион изкриви лице.
— За Бога! Още един?
— Казах ви, че за мен е начин за подреждане на мислите.
— За какво е?
— Ами, това е списък на ергените, които ми бяха представени тази седмица.
Ангелските му черти внезапно се втвърдиха.
— Хубаво.
— За нещастие, не знам за тях почти нищо, освен имената им. Надявах се, че вие ще ми кажете нещо повече.
— Аз?
— Ами познавате ги много по-добре от мен.
Хелион я погледна лукаво.
— Скъпа моя Джейн, може да съм светска личност, но мога да ви уверя, че интересите ми не са насочени към млади и уважавани господа.
Устните й потръпнаха, но успя да остане сериозна.
— Но би трябвало да знаете нещо за тях.
— Да, че са досадници.
Джейн смръщи вежди при подигравателния му тон. Не й беше от голяма полза.
— Поне не можете ли да хвърлите един поглед на имената? Може…
— Не. Денят е прекалено хубав, за да си губим времето с разни глупави списъци.
Търпението на девойката стигна своя край. Списъкът й не бе глупав. Опитваше се да бъде разумна, нелека задача, когато той стоеше там изправен, с вид на изгубен ангел, а споменът за ласките му още предизвикваше тръпки по тялото й.
— За разлика от вас, не съм дошла в Лондон да си губя времето — отговори сурово. — Остават ми само още няколко седмици до края на сезона. За това време трябва да си намеря съпруг.
Хелион я погледна възмутено.
— И смятате да си изберете напосоки едно име от някакъв списък? Това е абсурдно!
Джейн се вкамени. Нима той смяташе, че тя не иска нормална връзка? Че не мечтае някой да се влюби лудо в нея? Не разбираше ли, че се чувстваше ужасно засрамена, защото знаеше, че не би привлякла нито един мъж без парите си?