Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
— Може би имате право. С тези неща не трябва да се бърза.
Преди да успее да разкрие намеренията му, той положи ръка на раменете й и я поведе към малка масичка, скрита между сенките.
— Първо ще се насладим на една вкусна вечеря и шампанско, а после ще продължим вълнуващата си игра. Надявам се да ви хареса печения фазан.
Още по-нервна след последните ласки, Ана безпомощно се загледа във вече наредената маса. Умът й, обикновено бърз, сега изглежда бе в затруднение, не успяваше да се задържи на висотата на господина.
— О!
— Какво има?
Ана разгледа масата — печен фазан, гъби с масло, картофи, суфле. И накрая посочи мотива за безпокойството си:
— Има прибори за двама.
— Точно така…
— Но… — обърна се и срещна подигравателния му поглед. — Кого очаквахте?
— Вас, скъпа моя.
За всеки страничен наблюдател Хелион изглеждаше безгрижен. С тренирано изражение на непоносима скука се облегна на стената в балната зала. Черният официален костюм още повече изтъкваше силното му мускулесто тяло. Разбира се, още с идването си бе потърсил Джейн. Даже наруши етикета, като я покани за втори валс и после на танца преди вечерята, за да може да я придружи в трапезарията.
Сега сам се възпираше да не иска още. Репутацията му на донжуан не вредеше на актрисите и на леките жени. Но пречеше, когато се касаеше за уважавани госпожици. Злите езици можеха да разрушат репутацията на Джейн, ако той покажеше нещо повече от обикновен флирт.
По тази причина стоеше облегнат на стената, в лошо настроение и наблюдаваше ятото пауни, борещи се за вниманието на Джейн. Стисна устни. Изглежда жената насърчаваше глупаците, а те се разтапяха по нея.
Проклятие! Разрешаваше на лорд Стилуел да стои прекалено близко, а господин Томас й вееше с ветрилото право в усмихнатото лице. И онзи демон Тат, който с цялата си арогантност бе отхвърлил предупреждението му, се опитваше да я впечатли.
Хелион скърцаше със зъби от яд. Не че не уважаваше желанието й да си намери подходящ съпруг. Същото искаха всички момичета, които идваха в Лондон за сезона. Нито я винеше, че се радва на тълпата от обожатели след тъжните седмици, прекарани по тъмните ъгли. Трябваше да чувства известно задоволство от факта, че е победила обществото в собствената му игра. „Но ти я желаеш — промърмори един настоятелен глас — и не можеш да понесеш, че друг ще открадне невинността й.“
Със замислен поглед видя един момък, който в този момент се изчервяваше от ентусиазъм. Би трябвало да се срамува, че иска да прелъсти една девственица. В действителност, винаги се бе възмущавал от онези мъже, които прелъстяваха невинни девойки, а после ги изоставяха. Но не възмущение преобръщаше стомаха му в този момент, а една свирепа необходимост да прекоси салона, да метне като кукла госпожица Мидълтън на рамото си и да я отнесе.
— Хелион, бих искал да говоря с теб.
Грубият и нахален глас предизвика у него неприятно настръхване. Бавно се обърна и застана срещу единствения си жив роднина.
За един кратък миг си помисли да игнорира дребния пълен мъж. Никога не бе харесвал компанията на лорд Фалсдейл, дори и при най-добри обстоятелства. В момента обаче искаше само да го прати по дяволите, за да насочи отново вниманието си върху младата госпожица, която безочливо флиртуваше в другия край на претъпкания салон.
За нещастие, чичо му бе колкото глупав, толкова и упорит. Хелион знаеше, че няма да си тръгне, докато не хвърли в лицето му поредното си порицание, единственото нещо, заради което винаги го търсеше. Скръсти ръце на гърдите си и загледа натрапника с подигравателна усмивка.
— Фалсдейл, каква неочаквана чест! — възкликна. — А аз си мислех, че само нашествие на французите би те изкарало от леглото на подрастващата ти булка. Макар че, предполагам, на твоите години трябва да се въздържаш от силни преживявания.
Лицето на аристократа посиня от негодувание, въпреки че се опитваше с всички сили да запази достойнство.
— Не се прави на умник, Хелион. Никак не ми е забавно.
— Не съм изненадан: нищо не събужда чувството ти за хумор.
— И най-вече не ми е забавен последния скандал, който донесе на нашата фамилия.
— Скандал? — попита язвително.
— Не се прави, че не знаеш за какво ти говоря!
— Нямам ни най-малка представа. А и да ти призная, не ме интересува.
— Разбира се, че не! — възкликна Фалсдейл презрително, а червенината по лицето му се засили. — Какво ти пука, че семейството ти е в устата на хората? Ти винаги се радваш да хвърляш позор върху всички нас. Но го очаквах — баща ти беше същия неблагодарник.