Фалшивият годеник
- Автор: Райли Дебора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ели Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшивият годеник». Краткое содержание книги:
— Какво искате да направя? Да се върна в Съри и да се омъжа за някой местен земеделец? Или мислите, че един търговец ще е по-подходящ?
Той се успокои и изражението му малко по малко се отпусна. Опита се да изобрази някаква усмивка и отметна кичур коса зад ухото й.
— Разбира се, че не мисля подобни неща.
— Тогава…
— Джейн, не дойдох тук, за да се караме — прекъсна я тихо.
— За какво дойдохте?
— Мислех, че е добре да ни видят заедно в парка. Очакват го.
Разбира се, всички го очакваха. Това беше.
— Всъщност, страхувам се, че…
Той внимателно хвана брадичката й и се приближи.
— Джейн, не се ядосвайте! Простете ми, ако съм ви обидил. Дайте списъка и ще обсъдим кандидатите, щом така искате.
Тя успя да възвърне здравия си разум и да се отдалечи от тези смущаващи докосвания. Днес вече бе попадала в мрежите му на експерт — съблазнител. Един път й бе достатъчен.
— Моля, не бъдете снизходителен към мен, господин Колфилд.
— Не съм. И се извиних, възпитано, мисля — отговори й той с момчешка усмивка.
— И не се опитвайте да ме убеждавате с чара си.
Не изглеждаше засегнат от предупреждението й. Напротив, тъмните му очи светеха хитро и предизвикателно.
— Не? Искате да ви се моля? — И преди Джейн да успее да реагира, хвана ръката й и положи нежна целувка на дланта й. — Моля ви, скъпа моя, ще ме придружите ли на разходка в парка? Обещавам да се държа добре, по-добре от всякога.
Сърцето на Джейн прескочи един удар. Да, наистина беше добър, много добър.
— Не мисля, че доброто ви държане е нещо, с което може да се гордеете — пошегува се тя.
— Не бъдете жестока, скъпа! Да се наслаждаваме на хубавия ден.
Джейн се замисли за момент. Хелион вече бе достатъчно опасен, когато бяха заобиколени от хора. Да прекара деня в каретата му не бе най-добрата перспектива за вече разстроените й нерви. И по-специално след онази целувка, която я остави без дъх и стенеща от желание.
И все пак, не искаше да изглежда страхливка. Знаеше, че Хелион е женкар, още когато го нае. И още, че фарсът им ще предполага известна интимност.
Нищо не се бе променило. Тя все още си търсеше съпруг. И единствената й надежда бе, че той ще привлече към нея възможни кандидати.
Вдишвайки дълбоко, кимна с глава.
— Трябва да се преоблека.
С изражение на задоволство Хелион я погали по бузата и я посъветва:
— Облечете новата си рокля за път. Подчертава зелените ви очи.
Хелион беше възбуден. Възбуден и незадоволен. Необикновена ситуация за най-известния донжуан в Лондон.
Докато управляваше екипажа си из парка, той неудобно се размърда върху кожената седалка. До него Джейн изглежда не забелязваше проблема му, а наблюдаваше с интерес господата, които ги поздравяваха и се усмихваха.
Проклятие! От ранна възраст се бе научил да се насочва към жени, които не отказваха. Не виждаше никаква романтика в това да се измъчва заради някоя притеснителна девственица. Предпочиташе сексуалният му апетит да бъде задоволен.
Мъдро решение, заключи той, само дето не беше взел под внимание бедствието, наречено Джейн Мидълтън.
Момичето не притежаваше нищо специално. Дори напротив: беше прекалено слаба, не изпъкваше с прелести, а острият й език бе в състояние да направи на пух и прах всеки мъж, дори и от разстояние. Не беше негов тип, за нищо на света. И въпреки това, абсурдно или не, още от самото начало изпитваше неконтролирано желание да я вкара в леглото си.
Какво ставаше с него? Погледът му несъзнателно се насочи към лицето й. Може би беше заради този борбен импулс, който я движеше? Или заради добротата, която излъчваха нежните й устни, нещо, което не бе виждал у друга жена? Или заради изтънчения аромат на пролет, който го обгръщаше като в облак всеки път, когато се доближеше до нея?
А може би защото бе негова пълна противоположност. Той беше егоист, страстен и уверен, а тя — щедра, спокойна и ранима. Нали противоположностите се привличаха?
Каквато и да бе причината, тя му причиняваше ужасно неудобство, призна си тъжно. И да мисли за странното привличане между тях никак не му помагаше.
Насили се да потисне импулса си да я заведе на място, където да довършат започнатото. Направи се на глупак, като я целуна и я притисна толкова силно в обятията си, че още усещаше извиващото се тяло срещу набъбналата си мъжественост. Пълен глупак, че настояваше за още от тези нежни устни, които го подлудяваха.
Изправи рамене и успя да възвърне обичайното си невъзмутимо изражение. Нямаше да спечели нищо, ако се оставеше на това момиченце да го превърне в кълбо от нерви.
— Какво ще кажете, скъпа моя, това не е ли за предпочитане пред един следобед затворени в малката библиотека?